Идвам в една от държавите, която на пръв поглед използва всяка различност , за да направи ситуацията още по-сложна и нерешима и ужасно конфликтна – Пакистан. През следващите около 2 месеца ще наблюдавам предизборната кампания тук, организацията на самите избори, обявяването на резултатите и решаването на споровете след тях.
След като вече съм наблюдавал избори в Африка, Централна Азия, Русия и Балканите, все пак съм убеден, че и тук ще видя нещо ново. Затова идвам с отворени очи. Искам да видя как тази държава ще успее да премине през това предизвикателство – да направи демократични избори след като за първи път в историята на Пакистан правителството в Исламабад изпълни целия си мандат и в условия, в които на практика повече 40 % от територията са изключително несигурни, а работна заплата е около 80 долара.
Демокрацията и изборите не са лесна работа. Но те стават много по-трудни, ако имаш природни богатства, ако хората използват всяко различие, за да създадат нови линии на разделение и ако не могат да се разберат за основни неща в начина си на съществуване. Като си мисля тези неща, за пореден път се убеждавам, че в България сме големи късметлии и живеем наистина в много по-добрата част на света. Не е зле да се сещаме за това по-често. Това не означава, че не трябва да искаме повече, а да имаме повече самочувствие, да знаем също и че имаме много какво да губим, ако сме неразумни.
Ще се опитам да не правя сравнения с изборите в България, които ще са само с един ден разлика от тези в Пакистан, въпреки изкушението. Но все пак Пакистан е пример, че има и истински трудни избори по света, колкото и забитият ни в България поглед да ни подсказва друго.
Блогът на Даниел 