Прекалихте!

„Нова телевизия” уволни Коритаров. Уволни го не когато стана ясно, че той е бил сътрудник на ДС, а когато ги натисна един самозабравил се олигарх, достатъчно близък както с Първанов, така и с надеждата на всички български домакини – Бойко Борисов. Странен е морала на тази телевизия и понеже една институция не може д има морал сама по себе си, говорим за хората, които я управляват. Всъщност те нямат морал. Има мазно подлизурчене на хора, които за 20 години натрупаха капитал чрез кражби от всекиго до когото се докоснаха – от нас гражданите, от държавата ни, от други мафиоти. Сега тези хорица искат да забравим, че те нямат образование, нямат интелект, нямат морал и да им позволим да станат новите морални и материални стожери на България в 21 век. Натрупали капитали, тези хора сега разбират колко важно е да си уважаван и хората да имат добро мнение за теб. И станаха много болезнено чувствителни на тази тема. Разбираме ги. Всеки, който е бил прост доносник, историк на БКП, долнопробен чистач в УБО или не особено обещаващ спортист и изведнъж се е превърнал във влиятелна фигура, естествено ще иска да достигне статус на английски лорд.

За да направят това те биха купували медии чрез подставени лица, биха пребивали журналисти, биха уволнявали и още много други неща, които умът ни не може да си представи. Те просто се самозабравиха, прекалиха. Тотално загубиха представа за това, че година не е 1950, а 2008, за това, че Сталин и Брежнев са мъртви и дори Путин вече не е президент. Заслепени от блясъка, който преследваха, забравиха, че България не е страна от Третия свят, а макар и най-лошия член на ЕС, все пак е част от друга общност. Загледани в дребните си цели и наедрелите си тела, те забравиха, че един ден всички си отиваме от този свят и не можем да вземем от тук нито властта, нито богатството си. Затова пък оставяме спомени в живите. Тези другари със сигурност не са религиозни, но би трябвало да знаят, че със сигурност има по-висша сила от човека, пък бил той и страшно богат.

От друга страна Коритаров е героят на нашето време. Той е образът на България през 2008 г., в която има неравна борба между миналото и истината. Той е човекът, който искаше да се прероди и да забрави мръсната, но и нещастна лична история. По същия начин България постоянно бяга от участието си в атентата срещу папата и убийството на Георги Марков, точно както другарите искат да забравят, че са били ненадарени борци, нисши служители на УБО или не-талантливи историци. Жалкото е, че Коритаров направи своя опит да извърви пътя от щатния работник на ДС и мечтата си за разузнавач до демокрацията. Онези другари дори на знаят, че такъв път съществува. Коритаров се провали накрая. Представете си ако не чакаше някой друг да му извади досието и не беше тръгнал да говори за „служба на родината”. Не беше тръгнал да използва ченгиджийските си похвати и беше останал верен на пътя към осъзнаването на личната си свобода. Това не стана и сега той може да свърши ужасно тъжно – премазан от почти едни и същи хора, но в две съвършени различни системи. А това трябва да ни покаже, че може би успяхме да сменим системата, но хората от миналото и техните методи са още тук. Трябва да сме наясно, че България продължава да бъде мътно място, в което истината, честността и елементарното човешко достойнство не са добре дошли.