Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Този надпис на една от централните софийски улици до скоро истински ме възмущаваше. От няколко седмици, обаче все повече се замислям, че обратният му прочит е по-верен. Ако сам не можеш да се промениш, изборите не могат да го променят.
Избирателните системи могат да структурират по един или друг начин желанието на избирателите. Могат да изолират малките партии, могат да предпоставят някакви коалиции, могат да направят една политическа система по-стабилна или по податлива на оставки и трусове. Те обаче не могат да заместят общата идея за развитието на една нация, нито способността й да гласува “ЗА”, а не само “Против”.
И когато днес отвсякъде се чува, че трябва нов избирателен кодекс, се замислям за това. В Изборния кодекс има много дребни неща, които могат да се поправят и които могат да направят живота на ЦИК и другите институции много по-лек, има няколко неща, които биха могли да улеснят и гражданите. На света обаче няма измислен изборен закон, който да направи така, че когато едно общество не може да се разбере по основните си приоритети или има ниско доверие в политическите му лица, едни избори да поправят всичко.
Изборите са най-видимата част от демокрацията, но все пак са само една процедура. И когато искаме такава голяма промяна на политическата система, не е сигурно, дали можем да я получим само с промяна на правилата, по които избираме.
От друга страна, изборната история по света, а и в България е пълна със ситуации, когато някакви елементи от избирателната система са променени без особен принцип, а само, за да се получи определен резултат. И крайният резултат обикновено е твърде неочакван. Можем да си припомним само мажоритарните елементи на БСП от 2007 г. А как ви изглежда в тази светлина идеята за намаляване на изборния праг? На какъв принцип стои това предложение: дали защото няколко разумни партии останаха под чертата на последните избори или защото имаме нужда от по-голяма представителност? Ако е второто то би било добре. Но дали идва от системата, при положение, че имам почти 50% от избирателите, които не са гласували.
Изборите във Варна от миналата неделя за мен опровергават за пореден път идеята, че непредставителността в политиката в България е проблем на системата. При всички събития от последните месеци, във Варна имаме само 25% активност, имаме и цели 8 кандидата за кмет. А първите двама остават представители на основните партии. На предишните избори варненци имаха възможност да гласуват не за изгонения с камъни бивш кмет, а за кандидата на Зелените например, но не го направиха. Изборните правила не могат да променят това.
Затова трябва да се замислим за основата на всички предложения, които правим в избирателната си система. Трябва да си представим, че по-ниският праг е еднакво нисък и за партията на Кунева, и за ДСБ, но и за нови националисти и за странни политически проекти като Глас народен.
Блогът на Даниел 