Смесена избирателна система „Първанов-Путин”

Президентът Първанов се превръща в един от най-способните политолози на България. Достоен ученик на Моска и Макиавели, човек, който не само осъзнава нуждите на политиката, но и е способен да ги превърне в работещи механизми.

Първанов представи идеите си, които са не просто за нова избирателна система, а за нов начин на управление на политиката. Задача, която нито една избирателна система до момента не може да изпълни сама. Новата система обаче ще може…по руски образец.

Първанов планира да окрупни партийната система. Това означава известен брой партии да напуснат парламента, а на други да не им бъде дадено да се явят на избори. Това са на практика ефектите от силни мажоритарни елементи и високи прагове. Първанов иска да съчетае това с абсолютно тоталитарни правила за създаване и поддържане на партии. Няма друг начин с който да наречем идеята за административно заличаване на формации, предложена от президента.

Така нареченото окрупняването на партиите има своя смисъл. С рестриктивно изборно законодателство Путин успя да вкара в парламента партии, които не му се противопоставят и да създаде нещо като „президентски” парламент. Естествено, партии изчезват навсякъде по света, но това става по волята на избирателя, не по желание на президента. Демократичните принципи изискват да има партия, дори тя да има трима избиратели. Другото ни е вече познато. Няколко партии в парламента и всичките за Путин, а отвън хора, които никога не са достатъчно „изправни”, за да се явят на избори. Да си припомним Гари Каспаров, който не можа дори да се кандидатира за президент, само защото беше поставен в невъзможност да отговори на едно от изискванията на администрацията на Путин.

Предложението на Първанов за финансирането на партии също е повече от спорно. Мотивът за заличаването на партии, според него, е пестене на държавната субсидия. Същевременно, той предлага държавата да финансира 50% от разходите на партиите във властта. На много места по света бюджетът също силно финансира партиите. Във Великобритания обаче партиите почти не плащат на медиите, особено по време на избори. Без някаква подобна мярка, касаеща медиите, партиите ще се превърнат в ясли за привилегировани медийни собственици. Партиите ще получават пари, които направо ще предават на телевизии и вестници. А както знаем много от собствениците им са близки до Първанов.

Сегашният президент планира да засили мажоритарния избор чрез смесена система. В света са познати толкова смесени системи, които имат различни ефекти, че простото говорене за „смесена система” напомня по глупост на идеята за „социален президент”. Разковничето обаче се крие в две неща. Всяка смесена система има квота депутати, избрани пряко и квота с листи. При доминиращия модел на политика в България идеята за съвсем пряко избиране на депутати ще изиграе ролята на кислорода в горивната камера за огъня на популизма и изборните машинации. Ефектът може да се провери само като си представим 120 депутати избрани като кметове, например Фидел Беев във Велинград. А Първанов има под ръка и хора, способни да играят с популизма и да омаят т. нар. електорат. Погледнете към „Съзидание” и повечето писатели, получили ордени в последните години. Всъщност, това е една вече залагана клопка. През 1990 г. БСП прокара смесена избирателна система и със своите по-популярни и харизматични лица, левицата победи реформаторската опозиция и докара Луканов с гладната зима.

Другата уловка е, че една смесена система изисква ново райониране. Това означава да се обособят наново границите на избирателните райони. Трудно е да си представим принципа, по който ще се извърши тази дейност в регионите, където ДПС има интерес от повече депутати. Може да се окаже, че в Кърджали например, пряко се избират 20 депутата, а в Пловдив – 5.

Последно в този списък, но и не по значение, е искането на Първанов за правото самостоятелно да свиква референдум. Заигравката с пряката демокрация не е случайна. Свикването на един референдум може да насочи общественото внимание в различни посоки или да отключи страшна енергия. Възможни въпроси? Първанов много би се радвал да попита „да се отворят ли 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”. Това е въпрос от компетенцията на експерти, но ако „социалният” го зададе преди избори, например, ще качи рейтинга си до небесата. С една такава на вид дребна поправка, Първанов ще се сдобие с едно от най-силните оръжия в българския политически живот в момента. Това е едноличното право да говориш с „народа”, когато поискаш и естествено после ти да говориш от негово име. Така само с пропаганда, без много насилие, Първанов ще контролира обществения живот. Може да си представим и един друг въпрос: Може ли президентът да има повече от два мандата? В Русия нямаше нужда от референдум, но тук в България сигурно ще има.

Този комплект от предложения могат да осигурят на Първанов контрол върху партиите и цялата политическа система по подобие на Путиновска Русия и то без държавата да става президентска република. Путин обърна курса на Русия, която бе тръгнала към частична либерализация при Елцин. Бавно и методично, точно чрез малки, но съществени „реформи”, които целяха това, което „хората искат”, Русия се превърна в „държавата на Путин”. Сегашният български президент със сигурност би се зарадвал и той да може да спаси България по сходен сценарий.

Материалът е публикуван в Bulgarianpost.com

Големите надежди или социалисти U35

Ако някой се е питал какъв е проблема на БСП, той вече е ясен. Социалистите сами го откриха. Това е слабата младежка партийна организация на БСП. Еднa от най-важните промени в устава на БСП е свързана със заздравяването на младежката организация. И социалистите са съвсем прави. Ако партията не отглежда сама кадрите си и ни ги учи на дисциплина, морал и ред, кой друг ще го направи? Ако партията-майка сама не захрани децата си с млякото на отговорността, кой?

Спомням си, че и други партии така захранваха младите си. Наскоро един от тези храненици в Русе беше осъден за огромни измами. СДС като партия пък изпрати доста различни сигнали през 2005 г., когато „малките”, но вече силни герои от МСДС подкрепиха алтернативен кандидат на ДСБ.

Проблемите на партиите с младежките им организации не са от вчера и не са само при СДС. В БСП, в Новото време и други партии обаче се прикриват по-добре. И ако някои си мисли, че тези проблеми са заради младежкия ентусиазъм и идеализъм, бърка. Те не са и от младежка палавост и прекалена креативност.

Историята на младежките организации в България показва, че те бързо се превръщат от организации на младостта и ентусиазма в структури на кариеризма и ограничените интелектуални възможности. В тях започват да се раждат едни от най-конюнктурните и клиширани идеи. Вместо опит за успешни кариери, в младежките политически организации бързо започва да се трупа лош пример как не трябва да се прави политика. С една дума вместо опитни, но свободомислещи, те бълват костюмирани, но безхаберни кадри. Вероятно има и изключения, но те бързо са напуснали тези организации.

Защо става така? Защо хора, които никога не са живели във времето на Комсомола, са едни от най-добрите му продукти? Защото от организации, създадени за да дават началото на успешни политически кариери, младежките организации раждат отцепници и дори престъпници? Отговорът е труден и със сигурност не е само един.

Първият обаче е, че младежките партийни организации са изкривени партии. За разлика от всяка друга партия на тях им липсват основни функции, а именно – привличане на избиратели и явяване не честни и състезателни избори. На младежките партии им остава нещо друго – да се превърнат в арена на междуличностни кавги и спорове за докарване на „големите” и борба за постове. Нещо като БКП, но без дисциплината. Това е един от отговорите.

Интересно е защо в БСП го пропускат. На всичкото отгоре в устава се залага и граница от 35 години за младите социалисти. Наистина в политиката се изисква житейски и професионален опит като база за добра кариера. Но ако на 35 г. един млад политик има в биографията си престой в младежка партия, тежко ни и горко. Той най-вероятно ще има трудов стаж колкото Станишев, с други думи „0 години”, но за сметка на това пък ще изучил в тънкости начините за манипулация и създаване на интриги в гонене на кариера.

Ако това са „големите надежди” на социалистите и българските партии въобще, не само демокрацията, но и цялата държавата са в смъртна опасност.

Тънка червена линия

През последните два дни сигурно всеки, който е живял в България в края на 80-те, се е почувствал леко некомфортно. Не само заради руските знамена навсякъде. Причината са всекидневните статии в няколко ежедневника, които обясняват как се задава режим на тока в държавата. Дори само споменът за общонационалната дискотека „два часа има – два няма” или „един час има – три няма”, може да развали настроението на всеки човек със свежи спомени от 1989-1990 г. Сигурно много хора си представиха странните вечери до печка на дърва и въглища в панелен апартамент в центъра на града, телевизията с програма от 17 до 23 часа, (която така и така не можехме да гледаме) или пък ужасните сутрешни душове на тъмно. Все неща, които ни донесе онази Луканова, червена зима. Между другото, и до днес не е съвсем ясно защо имаше режим на тока.

Днешните вестници ни заплашват с подобни сцени и ни обясняват, че консумацията на ток била ужасно висока – с 20% повече, в сравнение с миналата година по това време. Естествено, ако ги имаше онези блокове на АЕЦ “Козлодуй”, нещата щяха да бъдат други.

Този кошмарен сценарий се развива на фона на очакваното подписване на договора за изграждане на АЕЦ „Белене”. Това ни накара най-после да разберем, че този договор и въобще добрите отношения с все по-енергийната Русия, се явяват като единственото наше спасение. Всичките ни либерални и демократични прищевки, всъщност никога не са имали смисъл. Като едни герои на Оруел от „1984” сме готови да заобичаме системата и Големия брат, да се съгласим на всичко.  

За никого не тайна, че руското енергийно лоби в България беше най-наранено от спирането на блоковете на АЕЦ „Козлодуй”. И емоционално и финансово. Емоционално, защото за първи път се лиши от нещо много скъпо, направо свидно, а и защото това беше крачка в страни от Русия. Финансово, защото АЕЦ Козлодуй може би и до днес е основен инструмент за правене на пари от тези хора. Не случайно при предишното идване на Путин в България, основен спонсор на всенародните тържества беше електроцентралата, с други думи – всички ние.  

Сега тези проводници на руската култура и бизнес у нас са на път да си върнат своето и то с лихвите. Малкият проблем е, че общественото мнение може да е за АЕЦ „Козлодуй”и да я оплаква, но това съвсем не означава, че всички подкрепят харченето на 4-5 милиарда евро за нова централа. За да са сигурни в крайния резултат, руското енергийно лоби задейства кризисния ПР. Чрез няколко статии ни напомниха, че енергията е нужна не само на тях, но и на нас. Иначе има опасност да останем отново на тъмно и студено, макар и в държава член на ЕС.  

Както се казва, нямаше нужда. Така и така Станишев е съгласен на всичко, а и все пак е завършил при вас…  

От Блог.бг закриха административно блог

>——– Оригинално писмо ——–
>От: Georgi Georgiev
>Относно: Zdraveite
>До: danielle_s@abv.bg
>Изпратено на: Сряда, 2008, Януари 16 15:30:21 EET
>———————————-
>
>Здравейте,
>
>с последните си постинги блогът Ви все повече добива очертания на чисто
>рекламен блог, каквито в Blog.bg не толерираме
>(http://blog.bg/terms.php). Моля да прекратите използването на Blog.bg
>като рекламна площадка.
>
>Поздрави
>
>–
>Georgi Georgiev
>Manager Blog.bg
>Investor.BG PLC
>———————
>      здравейте,

Много съм изненадан от вашия мейл. Дори все още се надявам да има грешка, но предполагам, че няма.  

Няма никаква реклама в моя блог. Това че прехвърлям посетителите на блога на друг адрес, не е реклама и е мое право. Те все пак идват на този адрес, не защото е на вашата платформа, а защото в моя профил е написано нещо интересно. Направих справка и видях, че това не е забранено. Може би Ви смущава факта, че новият ми блог е на друга платформа. Ами съжалявам. И за мен е трудно да преместя блога си, защото го отглеждам повече от 2 години. Причината е, че вашият блог вече не ми дава достатъчно свобода да променям дизайн и изглед.

Предлагам Ви вместо да следите кой какво пише по блоговете и да му изпращате предупредетилни мейли, да поработите над това, за да не загубите и другите си блогъри. А с този си мейл – мен ме загубихте съвсем. Можете за закриете профила danielle.blog.bg. Той беше създаден с цел в него да се пише и мисли свободно. Изглежда това вече не е така. 

Поздрави,

Даниел  

15 минути по-късно блогът не съществуваше!

От всеобщ интерес…

В последните няколко дни се появиха много анализи и коментари, които развиват тезата, че сътрудничеството между СДС и ГЕРБ е ужасно нужно и полезно за всички. Различните статии привеждат различни доводи. С риск да засегна някои от авторите, ми се струва, че повечето са ужасно конюнктурни и изградени единствено от гледна точна на сегашния момент.

За всички е ясно, че десните партии не могат повече да се правят, че ГЕРБ не съществува и че тази партия няма потенциал. Този потенциал обаче лесно може да остане на това ниво и да не доведе ГЕРБ на власт. Сегашните отношения между СДС и ГЕРБ приличат повече на организиране на годеж от патриархалното българско общество. В този смисъл, те въобще не са на място, не са политически и не са полезни нито за СДС, нито за ГЕРБ, нито пък за хората, които имат десни настроения и се чудят за кого да гласуват.  

Много хора ще се попитат защо пък ГЕРБ да не е от интерес за СДС, след като партията видимо запада електорално? Ако СДС иска да влезе някак си в следващия парламент, трябва да покаже, че съществува. Това няма да стане със „седенки” с Бойко Борисов и Станишев и псевдофилософски разговори за новия консерватизъм. Ако някой е забравил СДС е парламентарна партия. Да сте чували парламентарна инициатива на СДС? Не сте, защото работата на СДС в парламента се изчерпва с неорганизирани вотове на недоверие и спорадични питания към министри. СДС извън лидера си не е нито в медиите, нито сред гражданите. А това е работата на една партия, която иска доверието на избирателите.  

А какво иска ГЕРБ от СДС? Според заявките, СДС е бъдещият партньор на Бойко Борисов в управлението. Но никой не си задава въпроса какъв партньор ще е СДС в това състояние? Ако въобще влезе в следващия парламент, партията ще има десетина депутата. СДС няма силни и разпознаваеми политически лица, които могат да станат министри, няма и група от кадри, които могат да заемат висшите постове в администрацията. Какво ще прави тогава партията във властта? Най-вероятно ще се бори за намаляване акциза на кафето (който впрочем беше отменен тази година). Ако върви по този път СДС няма да може да изпълни дори целите на ГЕРБ.   

Друг е въпросът, ако Бойко Борисов иска да се възползва от синята партия и иска последен да вземе нещо от нея. Това нещо е признанието, че е десен. Това също е голяма грешка. Да речем, че никой не се интересува от това, че след тези контакти и общи действия СДС може би ще умре като партия. Все пак това не е човек, обществото ще го понесе. Какво се случва с ГЕРБ? Получава на готово признание, но пред кого? Пред 2% избиратели на СДС? Или пред своите, които така и така, това не ги интересува? Това е един от основните проблеми на Бойко Борисов. Той търси изкуствено, подарено признаване за десен. Било чрез „дедо” си, било чрез СДС или ЕНП.  

Всъщност истинският десен профил на ГЕРБ не минава през срещи със СДС. Той минава през изграждането на партия, а не лидерска организация. Кметът на София може да започне да отправя смислени послания и да покаже десен мироглед. Бойко Борисов например може да спре за фамилиарничи с Първанов, защото сегашният президент е всичко онова, което всеки свободомислещ човек не харесва – доносник, който се крие зад властта си. Борисов може, освен това, да спре да говори за отваряне на престарелите блокове на АЕЦ Козлодуй, защото това е смешно и е в услуга само на руското лоби в България. Борисов може да направи и много други неща, чрез които наистина да стане лидер на дясна организация и привлече вниманието на избирателите. Срещите със СДС няма да свършат тази работа. Всеки вече може да се срещне и дори да влезе в коалиция със СДС. Справка Любен Дилов–син и Яне Янев. Едва ли Борисов иска да застане до тях.   

Странните и безсмислени отношения между ГЕРБ и СДС в момента не са в интерес и на десните избиратели. Те ще доведат до смърт на една от десните партии, но няма да извадят нова дясна алтернатива на абсурдната политика на правителството. Да, могат да им покажат Бойко Борисов, но след Иван Костов и Стефан Софиянски е ясно, че дясното пространство няма нужда от лични лидерски проекти. 

Всичко това не означава, че СДС и ГЕРБ трябва да се правят, че не се познават. Но тяхното познанство и добър тон не е същността на политика, както си мислят някои. Същността е на всеки ход на управлението на Станишев и коалиционното му правителство, десни партии да предлагат по-добри варианти. Правителствата в сянка, които са традиция във Великобритания, съвсем не се формират, за да може някой опозиционен депутат да се закичи с титлата „министър в сянка”. Това е, за да се покаже на избирателите, че партията може да направи много от нещата по-добре от правителството. А какво може СДС или ГЕРБ да направи по-добре от правителството?