След няколкодневните дебати за парите на пенсионерите, които приключиха с решението най-ниските пенсии да се увеличат с 4,50 лв., е много трудно да се защитава каквато и да е била субсидия. Това е още по-трудно, когато става дума за нещо, за което гражданите не биха дали и 5 ст.
Преди няколко дни бяхме на детски рожден ден, от тези, които започват в 4 следобед и свършват в 8 вечерта. Майките се радват на съвсем малките деца, бащите се чудят какво да правят. Трудна за разговор атмосфера, защото не се събират хора, които са близки, а основно такива, които имат деца. След няколко часа разговори за бебета, прохождане и детски дрехи най-после стигнахме до някаква по-обща тема. “Когато ги чуя как говорят и веднага сменям канала. Нито гледам предавания, нито новини.” Под “тях” момичето, което беше малко преди 30-те, имаше предвид всякакви политически фигури и политически разговори.
Политическите новини за много от нормалните хора нямат шанс пред латино сериалите. На този фон въпросът колко високи трябва да бъдат субсидиите изглежда неадекватен, колкото самите политически партии. Просто защото смисълът не може да бъде заместен с число.
Един от най-големите проблеми на българската демокрация е, че политическите партии са приели модел, който ги превръща в организации, които изглеждат неискрени и скучни. Затова е заниманието с партийна работа е доста презряно. В местата извън София замесването с партиен пост –председател на партийна структура е почти равносилно на печат за мошеничество. Много често местният “лидер” на някоя от по-новите партии вече има своя история в повече или по-малко успешни опити за “лидерство” в структурите на други партии. Започнал в СДС, после минал пред “Радикали”, клуб “Сенатор”, НДСВ, Кунева, вероятно запътил се към България без цензура. Междувременно, няколко пъти е гласувал за БСП, а като общински съветник в местния общински съвет е влязъл в група с ВМРО, ССД и БКП. И това само защото никой друг не иска да се занимава с политика.
На този фон въпросът за партийните субсидии може да има само едно решение – никакви. Но как премахването им ще направи от тези политически партии организации за които си струва да се гласува? Ще ги превърне ли в клубове на интелигентни хора с ясни политически разбирания, цели и ценности? Ще вкара ли в тях моралът, който толкова много искаме? Едва ли. По-вероятно е да обезкуражи някой, който има някакви нови идеи да се кандидатира на следващите избори. И със сигурност да върне партиите ни в периода, в който всяка кампания беше в пряка зависимост от желанието на групировки като ВИС и СИК. Всеки, който се е занимавал малко с политика до 1997, знае, че първата среща на водача на листа беше в един от двата местни офиса.
Разговорът за субсидиите има две други посоки, които почти не се споменават. Единият е медиите. Всяка предизборна кампания спасява финансово годината за местния вестник, телевизия, радио. А също и купува нова кола или къща за техния собственик. И това прави състезанието твърде неравностойно. Неравностойно не толкова, че едните имат пари от държавата, а че някои трябва да се обвържат с бизнес интереси, ако искаме въобще да разберем за тях. Така че ако искаме да сме искрени, когато говорим за партийните субсидии, няма как да не споменем нищо и за регулиране на тарифите на медиите по време на избори. По подобен начин Великобритания осигурява равен достъп до информация на своите граждани.
Другият елемент, за който не чуваме почти нищо е, че има различни начини, по които партиите могат да получават парите си. Няма нищо по-нормално от това те да казват за какво ще харчат парите и тогава да ги получат. Кандидатстването на проектна база за изпълнението на определен цел може да има много положителни резултати. От една страна ще промени много партийния живот. Тези организации ще трябва да измислят какво да правят, за да имат пари. Дали това ще са обучения, срещи с избиратели, изследване или икономическата платформа, все ще има ефект върху това как партиите се държат. Вместо депозити или пари за поддържане на добър стандарт на живот на лидера и хората около него, тези пари биха отишли за типичните за политическите партии занимания.
В моменти като този, когато властта използва всякакви теми като фойерверки, за да отклони вниманието и за да покаже псевдодемократичност е все по-важно да се вглеждаме внимателно не само в отговорите, но и във въпросите, с които ни ангажират.
Блогът на Даниел 