Спуканите балони на референдумите

Два референдума в един и същи ден в България. Най-после пряка демокрация, единствената истинска демокрация според някои. Години наред различни политически кръгове и лидери разясняваха, че партиите трябва да се загърбят и референдумите и мажоритарната избирателна система са единствените лекове за политическата система на страната.  И тогава всички граждани, почувствали реалната власт в ръцете си, ще участват в решаването на всеки един проблем. Какъв е резултатът? Съвсем не такъв какъвто очаквахме. Гражданите на Бургас на практика не обърнаха внимание на един от най-важните и актуални въпроси на страната. Хората, които си направиха труда да отидат до урните в неделя са чувствително по-малко от тези, които гласуваха за кмет и общински съветници в края на миналата година. Местните избори са избори от т. нар. втори ред или избори от вторична важност след тези за парламент и президент и затова е нормално на тях да гласуват по малко хора. Вчера, гражданите на Бургас наредиха пряката демокрация на трето място след изборите за парламент и кмет.

Естествено е нелепо причините да се търсят в студеното време и неопитността на хората. От друга страна темата на референдума в Бургас е съвсем от първична важност. Това не е скучен въпрос на териториално деление или съвършено дребен местен проблем. Въпросът „за” или „против” тръбопровода е един от най-актуалните в държавата в последните месеци. Той е от огромна важност не само за град Бургас, но и за страната. Той може да се окаже и въпрос на оцеляване на туризма в района и всъщност засяга както големите собственици на хотели, така и всички бургазлии, които дават малките си квартири или се изкарват цяла година със заработеното от летните курортисти. И въпреки това едва около 27% от гражданите на Бургас решиха, че искат да вземат отношение по въпроса. С това те спукаха един от най-големите балони в българската политика. Това е балон на малко популистката идея, че референдумите и пряката демокрация могат да бъдат решение на всички проблеми на българската политическа система.

27-те процента от гражданите на Бургас, които отидоха до урните и поставиха референдума на трето място по важност след всички видове избори, показа, че разковничето за решаването на проблемите с изборите и по-точно смислените избори не се решава толкова лесно. Политиката все повече се превръща в професия не само защото от нея могат да се изкарват много пари. Основите на този процес са в огромния обем информация от съвсем различни източници, които трябва да се обработи и да се превърне в конкретни серии от алтернативи, които са прости и разбираеми за всеки един гражданин. Гражданите забързани в  ежедневието си, според изследвания в световен мащаб, имат все по-малко време за новини и политика. Става все по-трудно те сами да обработят тази информация, за да достигнат да избор между ясна алтернатива. Затова трябва някой да го прави вместо тях. В този смисъл в Бургас чест се говореше, че няма достатъчно информация за негативите и позитивите от тръбата, което означава, че не е имало кой да обясни на гражданите какво точно избират.  

Истината, че нито държавата, нито партиите, нито неправителствените организации в България имат навик да предоставят информация на гражданите, така че те сами да могат да изберат. За това най-лесно през годините беше да се обвиняват политическите партии, че подменят вота на избирателите или пък да се упрекнат гражданите, че избират като идиоти. Името на този проблем е липса на информиран избор. Ясната идея между какво и какво избираш стои преди всеки избор, без значение дали гласуваш за парламент или отговаряш на въпрос на референдум. Надеждата, че изконната мъдрост на народа или силата и морала на една единствена личност, каквото ни показват референдумите и мажоритарната избирателна система, може да поправи всичко, изглежда ужасно архаично на фона на огромния поток от информация в ежедневието ни.

Какво е решението? Със сигурност решението не е да депрофесионализираме политиката и да оставим странни местни дерибеи да купуват гласове от безпросветното население. Не е правилно и да разчитаме, че всеки един гражданин ще разбира от строителство на нефтопроводи, за да реши откъде да мине Бургас-Александруполис. За да имат смисъл тези избори трябват посредници, които да обяснят какво се случва, да помогнат на гражданите да направят информиран избор, а не налучкване на принципа на спортния тотализатор. Премахването на този тип посредници, а именно политическите партии, защото те не работят, няма да вкара повече разбиране в процеса, а напротив.

Референдумът в Бургас показа, че проблемът на гражданското участие не е просто в партиите. Премахването им по Сталинисткия принцип „няма партия – няма проблем” няма да доведе до нищо ново. По-просто казано, референдумът показа, че проблемът не е в това, че партиите се бъркат прекалено много, а че не знаят какво да правят. Българската политическа система не може да се лиши от своите посредници, колкото и народът да го иска. Обществото просто трябва  да ги накара да проработят.

Държава с намалено поведение

Измина почти седмица от оповестяването на междинния доклад на Европейската комисия. През това време България и политиците от управляващото мнозинство продължават да се държат като лоши ученици, които се опитват за пореден път да излъжат, че няма да останат в същия клас или че не са им намалили поведението. Те все още се залъгват, че това, което учителят е казал не е толкова страшно и бъдещето е все още така светло и безоблачно. Всичко ще се размине както всички предишни лета и накрая с ходатайството на родителите, те пак ще преминат в следващия клас. И така до 8 клас.

Проблемът на Европейската комисия както и на целия цивилизоват свят, е че смятат, че общуват с добронамерени хора. Хора, които са разбрали кое е добро за самите тях и просто трябва да им се помага да следват правилния път, да се напътстват. Комисията говори с тон на университетски професор, който не иска са набива знание, а да обясни грешките на студента, защото е убеден, че той е достоен за този разговор. Все пак университетът е място, което всеки сам е избрал, защото е бил сигурен, че има сили и ще му бъде полезно да извърви този тежък път. Подобно нещо е и организацията на солидарни държави наречена Европейски съюз. Там никой не е влязъл насила, най-малко пък държави като Румъния и България. С всеки изминал доклад обаче България показва, че не е достойна за този разговор. Тя се държи не като студент, а като двойкаджия, който никога не би учил до 8 клас, ако законът му го позволяваше.

Тонът на Европейската комисия не е за този събеседник. Учителят, който ние бихме разбрали не е либералния професор от университета, а по-скоро възпитател в Техникум по Вътрешна Украса, (за тези, които са гледали „Всичко е любов”). Изразът „няма достатъчно напредък в борбата с корупцията” трябва да бъде заменен с „вие тънете в корупция, която няма никъде в Европа”, за да бъде разбран от управляващите в София. За неяснотите в данните, които България изпраща на ЕС, достойният за нас учител би трябвало да ни обвини директно в лъжа и да ни накаже. Всъщност ЕС вече ни наказа, без да ни обвинява в лъжа и да нарича измамници. Комисията направи това, което каза преди много време – спря макар и временно част субсидирането.

Онези, които са учили в споменатите европейски университети знаят, че там тонът винаги е уважителен. Няма скандали, кандърми и молби. Санкциите обаче са ясни и неизбежни, както и всички останали правила. Двойкаджиите и шмекерите нямат шанс. В този смисъл, всеки опит на българската администрация и правителство да изпратят странни данни или да замъглят реалната картина се вижда от Брюксел. Никой обаче не може да очаква доклад в стил ТВУ от ЕС. Проблемът е, че в България се разбира само от такъв тип критика. Остава ни да се надяваме, че няма да станем прецедент в историята на съюза и да ни сполети съдбата на всеки некадърен ученик или студент – след няколко предупреждения да бъдем изключени.

Измина почти седмица от оповестяването на междинния доклад на европейската комисия за напредъка на България. Оказа се, че няма никакви поводи за безпокойство, нито за гражданите, още по-малко за управляващата коалиция. Комисията вече спря една част от парите за инфраструктури проекти, водят се и няколко дела срещу България за неизпълнение на ангажименти. Това бяха и страховете ни точно преди година. Според хората в управлението обаче комисията и тонът на нейния доклад са почти хвалебствени за това, което правим. Има някои проблеми, но те ще се отстранят и трябва да се изчака няма нужда от крайни оценки.