Да всяваш страх

6 бомби за последните 7 дни, само в града, където се намирам аз и повече от 15 убити симпатизанти на само една от светските либерални партии за последните две седмици. Ранените и, колко от тях въобще оцеляват, никой не брои. Това е резултат от една война, която се води тихо и постепенно, между тези, които искат да решават проблемите си по мирен начин и онези, които не искат. Това е война, която противопоставя една проста демократична процедура като изборите на страха, който иска да управлява една държава от над 180 млн. души. Добър вечер от Пакистан.

За съжаление бомбите, които  вече могат да избухват не само в партийни офиси или събрания, а на всеки тротоар, където има повече от 5 човека, успяват да постигнат целта си. Чрез кръвта по улиците, те печелят една по една битките в тази война между изборите и страха.

През последните 10 дни видях как хората спират да говорят, отказват да вдигат на телефоните си,напускат работа, не излизат от къщите или кварталите си. И всичко това – единствено от страх. И вероятно са прави – за няколко седмици цената на човешкия живот спадна твърде много пъти.

Заплашена от талибаните, от неясните схеми на военните формирования на собствените си политически партии, от крайни сепаратисти, тази държава най-вероятно, въпреки всичко, ще проведе избори. Дали в подобна обстановка те могат да са свободни и демократични? Нито един от хората, които срещнах, нямаха такава идея. Те обаче са сигурни, че това е стъпка, която Пакистан трябва да направи. Няма нищо перфектно, но за нас е важно да продължим напред, ми каза един от лидерите на малцинствата тук.

И когато в разглезеното си ежедневие в подредените си държави се оплакваме от цената на изборите или от досадата на предизборната кампания, може и да се сещаме, че някъде по света за това право се умира. И че имаме ужасен късмет да живеем в много по-добрата част от Земята. Не трябва да забравяме, че ако толкова лесно намираме врагове в различните, с които иначе живеем заедно, ако това как сме се родили се оказва изведнъж по-важно от това какви сме, можем да лесно да съсипем всичко, а ние наистина имаме какво да губим.

 

 

 

 

Едни наистина трудни избори с един ден разлика

Идвам в една от държавите, която на пръв поглед използва всяка различност , за да направи ситуацията още по-сложна и нерешима и ужасно конфликтна – Пакистан. През следващите около 2 месеца ще наблюдавам предизборната кампания тук, организацията на самите избори, обявяването  на резултатите и решаването на споровете след тях.

След като вече съм наблюдавал избори в Африка, Централна Азия, Русия и Балканите, все пак съм убеден, че и тук ще видя нещо ново. Затова идвам с отворени очи. Искам да видя как тази държава ще успее да премине през това предизвикателство  – да направи демократични избори след като за първи път в историята на Пакистан правителството в Исламабад изпълни целия си мандат и в условия, в които на практика повече 40 % от територията са изключително несигурни, а работна заплата е около 80 долара.

Демокрацията и изборите не са лесна работа. Но те стават много по-трудни, ако имаш природни  богатства, ако хората използват всяко различие, за да създадат нови линии на разделение и ако не могат да се разберат за основни неща в начина си на съществуване. Като си мисля тези неща, за пореден път се убеждавам, че в България сме големи късметлии и живеем наистина в много по-добрата част на света. Не е зле да се сещаме  за това по-често. Това не означава, че не трябва да искаме повече, а да имаме повече самочувствие, да знаем също и че имаме много какво да губим, ако сме неразумни.

Ще се опитам да не правя сравнения с изборите в България, които ще са само с един ден разлика от тези в Пакистан, въпреки изкушението. Но все пак Пакистан е пример, че има и истински трудни избори по света, колкото и забитият ни в България поглед да ни подсказва друго.