Който жертва свободата, за да придобие временна сигурност, не заслужава и двете!

They that can give up essential liberty to obtain a little temporary safety deserve neither liberty nor safety.”

Benjamin Franklin

Тази мисъл на един от бащите на Америка, явно е съвсем непозната за българските студенти, протестиращи през последните дни в Студентски град. Идеята, че основните ни свободи не трябва да бъдат жертвани, за да получим сигурност е основна ценност за либералната демокрация, която е продукт на доста опит на много поколения. За българските студенти обаче явно това е тайна.

В исканията на студентите, които при всички случаи имат огромни основания за протест, се вижда смесица от съществуващи, но ненужни мерки и несъществуващи, но вреди стъпки, които правят точно това – жертват свободи и права за обещания за мнима сигурност.

Студентите искат да се въведе адресна регистрация. Ами такава адресна регистрация има и в момента. Всеки, който се настанява в общежитие плаща около 2 лв. за да получи жълта бланка и да бъде заведен в отчет на местното РПУ. Но какъв е смисъла на тази регистрация? Тя нито може да накара охраната в дискотеката да не бие, нито полицията да се намеси. Тази жълта бележка може единствено да се превърне в повод за полицейско заяждане, защото май по закон всеки трябва да я носи заедно с личните си документи.

Студентите искат и повече камери за наблюдение. Аз поне си мислех, че всеки млад човек по презумпция има свободен дух в излишък и достатъчно подозрение когато е следен, сниман и ограничаван. Явно греша. Между другото, това искане на студентите също е абсурдно. Повечето от блоковете в Студентски град имат камери за наблюдение на входа. Естествено никой от живеещите там никога не е питан, дали е съгласен с това. На практика тези камери са абсолютно безсмислени, защото няма кой да следи материала от тях. Остава неприятно усещане, че когато се прибираш вечер с половинка, „властта” в Студентски град знае. Съмнявам се, че искаме точно това.

Искането за повече полиция също е нелогично. Всеки, който е живял в Студентски град знае, че там има полиция, но тя не върши работа. Всеки, който се е обаждал на полицията от Студентски град знае, че те няма да дойдат, ако има дребно нарушение на реда. Затова пък ми се е случвало след скандал с неуката портиерка на входа, от една от стаите да излиза полицай по бели гащи и да ми иска личната карта. Колегите му дойдоха толкова бързо, че той още не си беше закопчал панталона.

Студентите искат да ограничи достъпа на външни хора до Студентски град. Това е кошмар. А може би трябва Студентски град да се превърне в истинско гето и да се построят високи стени? „Кварталът на науката” и без това се превръща в интелектуално гето: място, в което няма книжарница, нито пък библиотека, няма кино, нито театър. Студентски град е място, където всичко е позволено, няма правила. Всеки може да паркира навсякъде, може да изхвърля боклука си, може да бие, пие или крещи. Хората с пари могат да имат там евтини жени, лъскави, но незаконно построени жилища и дискотеки.

Пречи ли това на студентите, които живеят там или им харесва? Не е ли липсата на елементарна законност и нашата търпимост към това основния проблем? От 1968 г. насам студентските бунтове по света искат винаги кардинална промяна на държавата и нейното отношение към тях, към науката и образованието, към перспективите им. А какво искат българските студенти в последните години – евтини карти за транспорт и повече полицайщина. Вървейки по този път, никак не е случайно че 200 години след Франклин повечето от младите хора са далеч от прозрението на му, че в дъното на всичко е запазването на правата ни и са готови да ги жертват.

13 Comments

Filed under Политика

13 responses to “Който жертва свободата, за да придобие временна сигурност, не заслужава и двете!

  1. Според мен тези лидерите на тези протести са или много наивни (по-добре описано с американската дума ignorant), или поставени лица.

    А това е надълго и нашироко какво мисля за събитията около тях и Skype кампанията с [x]: http://mapto-on.blogspot.com/2008/12/blog-post.html

  2. Daniel

    здравей,

    ignorant е добра дума :)) аз нарочно не засегнах проблема с “лидерите”. там нещата са по-ужасни, от колкото можем да си представим. на практика студентите от много години нямат ниакакво представителство и са една атомизирана маса, която е напълно неспособна да изрази мнение или да има обща позция. лошото е, че освен Студ. град, младите хора имат и много други неща, за които да протестират.
    както и да е, това е тема за други постове по блоговете. мерси за коментара!

    Даниел

  3. Ivaylo

    Даниеле, браво за позицията! В коментарът си пишеш, че студентите нямат представителство. Именно там е проблемът.

    Младите хора са свободолюбиви, но неопитни. Те (ние) са искрени в протестите си, в желанието си за промяна. Знаят идеята, но не знаят как да я формулират и изискат, извоюват.

    Както писах преди четири-пет дни, нужна е една демократично-представителна институция/организация от студенти, която да може да се изправи срещу управленската машина. Точно в тези моменти на студентско пробуждане има почва за създаване на такава организация.

  4. Ivaylo

    Извинявам се, че не си затворих a-href-чето. Поздрави!

  5. Мандичев

    Определено бях достатъчно провокиран от случилото се в “студентското градче”, незнайно защо наричано напоследък “кампус” (?!?!).
    Говориш за свобода и сигурност като за естествени понятия, които са равнозначни за всички. Замисли се за гетото, в което тези думи трябва да съществуват. Комуналното обще-житие, което предполага развитие на традиционно живеене, а не индивидуални свободи, е върхът на тоталния упадък отстрана на всякакви ценности, според мен. И точно там се крие основният проблем, според мен. Остатъчните соц-навици, практикувани в блоковете на “кампуса” се вписват идеално с ширещата се попфолк култура. Не знам дали представителството е проблемът. По-скоро ми се струва, че той е доста по-дълбок и тръгва от липсата на разбиране за свобода, оказващо се доста характерно за все още консервативното общество у нас.
    Поздрави за поста!

  6. E.Z.

    Добре е когато хората използват интелектуалната си база, за да изразят мение по даден въпрос. Още по-добре е когато изразяват съпричастността и личната си позиция по този въпрос, не само по време на 30-минутния блок на вечерните новини, които след това потъват някаде в съзнанието ни, оставяйки само мътна следа на негодувание…
    Към днешна дата времето е безценно, а цената на всичко останало е безвременна. В превод, нека кажа, че не е лесно да посветиш цели няколко минути от ежедневието си на нещо, от което то (в дадения момент) не зависи. Нещо, което не засенчва светлината на твоя собствен, личен живот, но в същото време е тъмен похлупак за обществото, от което всъщност си част. За това приветствам всеки, който организира мнението не само на ум, а предприема подобни публикации. Всеки, за когото познатата фраза “Всяко чудо, за три дни” не е life style и не гледа на заобикалящата го реалност като на филм, в който не участва. (Ако живееш само за себе си, ти си излишен товар на земята. Сократ).
    Защитената позиция тук всъщност е резюме на нашия реален филм, който не спира да ни изненадва със своя така безкрайно (но за съжаление)негативен сюжет. Изтъкнати са основните точки в сериозността на проблема на студентския живот в България, подкрепени с примери от личния опит… Които примери ми звучат доста познато… Но как така тези, от които зависи решаването на тези проблеми не могат да организират съществата си и да свършат работата, за която ,ха! между впрочем са назначени ?! Ето това не разбирам….
    Мога само да кажа Браво! за изложената позицията, за споделеното мнение, и за това, че хората тук имат грижа за Следващото и грижите им не умират заедно с настоящия ден.

  7. angela

    отличен пост, даниеле, дано стигне до повече хора и ги накара да се замислят. поздравления!!!

  8. Всичко това само допреди 64 години ни е било болезнено ясно – удивително е как комунизмът корумпира съзнанието и прояжда сърцето на хората

  9. Дани,

    Аз съм ходил няколко пъти в Студ. град – всичките заради партита, няколко по работа в университетите наоколо и един път по задължение – за да ми издадат дипломата за бакалавър в любимото СУ ме накараха да отида там, да намеря филиала на Университетска библиотека (аз не съм живял там!!!) и да получа бележка, че не дължа книги. Чаках час, една леля ми се кара, че искам да получа бележката, без да “ме занимава”, а на всичкото отгоре тя звънна в библиотеката на МОЯ факултет, за да проверяла аз ли съм този дето е там при нея!!!
    Възроптах, оплаках се на Декана (сега ректор) в писмен вид и ми се извини той, а не библиотекарките или началника на отдела, дет без тази бележка не издава дипломи.
    Ей затва ни е такова дереджето и не мутри ами сто вида мутри заслужаваме, щото търпим всичко това.

  10. Идеята беше проста – след като тя звънна в Ректората, за да удостоверят, че съм аз, защо те не звънят там, за да не се разкарвам? Аз тогава питах това нещо и ме изкараха малко нещо луд!

  11. Pingback: Политика в България » Blog Archive » Който жертва свободата, за да придобие временна сигурност, не заслужава и двете!

  12. Давно хотел у вас спросить, автор, а вы где живёте? В городе каком? Если не серкет, конечно:)

  13. Тема эта старая конечно , но прочитал с удовольствием 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s