Рестартиране на политиката

Разпадът в политическата система на България е лесно забележим и доста дълбок. Управляващата коалиция е безсилна. Очевидно е, че тя не може да проведе каквато и да било политика в който и да било сектор. За реформите, от които България има нужда, и дума не може да става. За тях трябва експертно знание и желание за промяна.


На фона на „интелектуално болния човек” в управлението не е нужно да се появи някой особено силен, за да го замени. Реалността обаче показва, че видимата опозиция СДС, ДСБ и ГЕРБ на практика страда от същите проблеми, от които и управляващите. Тя не показва по никакъв начин, че знае какво трябва да се направи. А когато демократичният път на развитие на една държава е малко или много решен, политическото състезание се свежда до показване на компетентност.


Какви могат да бъдат причините за този разпад и безидейност в цялата политическа система на България? И по-важното – какво може да се промени, за да очакваме след време промяна на положението и появата на алтернатива на този модел?

Причините са свързани с вида и функционирането на партиите, които искат да управляват. Един поглед върху тези, които са в управлението, и тези в опозиция, доказва тезата, че не само политическият им резултат е сходен, но и че са оформени по почти един и същи начин. В този смисъл всякакви идеи за политическа алтернатива трябва да започнат с ясна представа какво трябва да се промени в политическите партии, за да престанат да бъдат „болните хора на обществото”.

Смислената алтернатива на това, което имаме в момента може да се появи само ако се промени типът връзка на партиите с избирателя. За съжаление всички български партии с изключение на БСП се изграждат и привличат симпатизанти, разчитайки на „харизмата” на лидера си. Това се отнася както за управляващите НДСВ и ДПС, така и за опозиционните ДСБ и ГЕРБ, които в крайна сметка си останаха типично лидерски. Новата политика в България не може да дойде от такъв вид връзка с избирателите, защото тя разчита на енигми, на външен вид и на харизма. По този начин от политиката почти се изолират двата основни елемента за нея – ценностите и идеите.


Партия, която лишава себе си и симпатизантите си от тези неща, може и да печели избори, но не може да управлява. Тя е спечелила гласове с лидера си и неговата харизма, но в условията на демокрация, за да управляваш смислено, се изисква много повече от един човек с добър имидж. Идеите и ценностите създават принципите на управление. На прост език това означава какво правиш не само с досиетата на ДС, но и как разпределяш бюджета си – дали пращаш пенсионерите на море или строиш магистрали. По този начин партиите стават разпознаваеми и предсказуеми както за избирателите си, така и за възможните си коалиционни партньори.


Силното политическо лидерство, от друга страна, има място в партиите, но не трябва да се изразява в това да бъдеш единственият и непогрешимият в цялата организация. Политическите партии имат нужда от силни лидери, които да променят вече зададения модел на отношение между тях и избирателите. Проблемът е, че всички те ходят след своя електорат, а не го водят. Българските партии просто слушат какво „искат хората ” и веднага са готови не просто да го повторят, а да го обещаят, и то в големи размери. Това ражда политически недомислици като обещание, идващо от дясна партия, което предвижда специален закон за отнемане имуществото на бившия монарх, и всякакви други популистки концепции, които се раждат постоянно в политическото пространство. Партиите както от опозицията, така и от управлението са готови да следват сляпо най-гръмогласните настроения на обществото и така попадат в капана на лесните, но неприложими решения.
Освен всичко останало, не е маловажно да се промени и начинът на финансиране на партиите. Настоящият модел тласка политическите организации към търсене на пари под масата. Той изисква от тях да имат огромен финансов ресурс, който няма как да е чист. А тези пари винаги ще трябва да се заработят или изплатят. И понеже партиите няма как да ги спечелят, те ги връщат под формата на услужливи политически решения. Липсата на политическо в момента отчасти се дължи точно на тази мръсна игра на политици и партии от всякакъв калибър със съмнителни финансови източници. За да има някакви реформи и дори само опити за промяна, партиите трябва да са свободни от този натиск. В обратния случай на всички избори ние, гражданите, ще избираме просто партията, която ще извърши корпоративните услуги в управлението.


Модели за по-добро финансиране на партиите има много. Един от възможните варианти е британският, в който партиите не заплащат почти нищо от изявите си по време на избори, защото се смята, че обществото има право да се запознае с тезите и предложенията им. Предложеният през лятото от Първанов модел ограничава притока на чисти и декларирани пари, а не нуждата на партиите от космически финанси. Колкото и пари да налива държавата в партиите, те никога няма да стигнат, ако не се създаде друг регламент за медиите по време на избори. Опасността за партиите у нас е те да бъдат превърнати в прости приносители на държавната си субсидия към полукриминалните собственици на вестници и телевизии в България.

Истинската функция на партиите е да задават посоката на идейно движение на своите избиратели. Политическата алтернатива на настоящото статукво трябва да прави точно това – да води и да обяснява на гражданите. Системата има крещяща нужда от хора с твърдостта на Аденауер или Чърчил, които не залъгваха, че светлото бъдеще чука на вратата. Нужни са хора, които имат смелостта и доверието на гражданите на основата на идеите си, които са готови да обещаят нещо подобно на „кръв, пот и сълзи” като Чърчил след Втората световна Война. Само такъв тип задаване на тези, подплатени с ценности, може първо да изведе партиите от папагалското им положение, а по-късно да създаде и смислено управление.

Българската политика се нуждае от реформи и те рано или късно ще се случат. В интерес на нас, гражданите, е това рестартиране на системата да се случи по-рано, целенасочено и съзнателно. Целта е нов модел, съвсем различен от настоящия, който включва граждански отговорен политически субект и си поставя за цел не да премине бариерата за влизане в парламента, а да спечели доверието на мнозинството от избирателите.

6 Comments

Filed under Политика

6 responses to “Рестартиране на политиката

  1. Много смислени и рационални констатации, приветствам и поздравявам автора! Текстът провокира към размисъл и нищо чудно в близките дни, ако намеря време, в отговор да напиша нещо по същата тема в своя блог. А днес ще напиша кратко представяне на блога на Даниел и ще препоръчам на моите читатели да прочетат статията му.

    Имам и забележка. Тя е принципна. “Нов модел” на политическа система като израз ми се вижда някак си недокрай премислен. Има два модела според мен на демокрация (примерно): работеща и неработеща. Неработещата “демокрация” според мен не е демокрация. Ние в последните години имаме само външна, формална, демокрация, изпразнена от съдържание, нефункционираща, което доведе дотам, че нихилизмът към политическото в най-широки слоеве стана доминиращо настроение. Това мнозинство е на път да приеме, забележете, самата демокрация като “лоша” и “вредна”, и тия настроения се насърчават всячески от ченгесаро-олигархичните медии. Докато ние просто имаме една нефункционираща, неработеща, изпразнена от съдържание, една куха форма на “демокрация”. Всъщност нашето не е демокрация, а е олигархия, власт на едно малцинство, при което мнозинството и дори цялата общност са жестоко манипулирани от държаните под похлупак слугински медии.

    Гоце и Симеон са най-заслужилите дейци, довели на бял свят този олигархичен “модел”. Те затова и са така ценени от нашата оригархия. Те с общи усилия изпразниха демокрацията ни от съдържание. По моя преценка това стана по поръчка от Кремъл, с който и двамата имат стари сметки за уреждане. Страната ни за тия години усилено се путинизира. Парадоксът е, че бяхме приети и в Европейския съюз, което е същински български абсурд. Европа осъзна какво точно се е случило и започна да реагира остро с финансови санкции. По моя преценка те са някакъв знак, който трябва верно да разчетем: те имат за цел да подтикнат нас, избирателите, към това да реагираме, да се възмутим и да действаме за промяна на неподобаващия за модерна европейска страна и недемократичен олигархичен “модел”. Призовават ни от Европа да си отвоюваме обратно своята непрокопсала българска демокрация.

    В този смисъл лъжецът Гоце просто няма как да даде смислени предложения за “реформиране на политическия модел”. Казвам това, щото останах с впечатление, че авторът е на път да признае такава заслуга на героя от Сирищник. Той е момче за поръчки на олигархията ни, слугува им най-старателно, черпи и облаги от това. Остана точно той да дава “умни” съвети за “подобряване функционирането на демокрацията ни”! Да чакаш такова нещо точно от него е все едно да чакаш от умрял писмо.

    Та мисълта ми е: няма много “демократични модели”, между които можем да избираме, а има просто демократичен и недемократични модели. Затова трябва да направим така че младата ни демокрация да си възвърне силите. Понеже тя беше жестоко обезкървена от олигигархичния възход през последните години. Намираме се като народ в най-тежка и сложна ситуация, която, безспорно, има и ценностни, и лидерски, и организационни, и психологически, и какви ли не още измерения.

    Аз за разлика от автора не смятам, че десните партии не са алтернатива на установилото се статукво. Те по дефиниция са такава алтурнатива, призвани са да бъдат, и ще бъдат. Аз съм привърженик на двуполюсния модел, който е признак на функционираща демокрация. “Многополюсността”, която се установи у нас, е признак за размиване на отговорностите, което е прекрасна атмосфера за злоупотребите на олигархията ни. Тази ми и забележката към автора. Макар че споделям преценката му, че вътрешните отношения в десните партии са далеч от дължимото и подобаващото състояние.

    Наистина нещо трябва да се изобрети, та партиите, на които следва да заложим, за да се демократизира страната, сами да станат по-демократични. Т.е. в тях да се породи една ценностна изчистеност, за която апелира и Даниел. Факт е, че това не е така, и че вътре в десните партии цари ужасна недемократична атмосфера. Не може да се чака, че тия партии ще оздравят атмосферата и отношенията в страната и държавата ако сами не намерят сили първом себе си да демократизират и реформират, ако не стъпят на здрави ценностни и програмни основи. Ето защо ситуацията, споделям това, е много тежка. На моменти мислещият човек се отчайва и не вижда светлинка в тунела.

    Моето успокоение е, че на първо място трябва да се съпротивляваме да не възникне у нас авторитаризъм, подобен на путиновския. Цяло щастие е, че Гоце и Симеон са толкова сиви, некадърни и безлични. Иначе олигархичният възход вече да се беше циментирал, както това стана в Русия.

    Имам обаче опасението, че задачата да установи ткава здрава олигархично-авторитарна система е възложена на бат ви Бойко Борисов. За щастие и той се дъни постоянно и няма тия качества. Което е спасително за демокрацията ни обстоятелство. Ако и гражданското ни общество е по-активно, ако управниците, сегашни и бъдещи, усещат все по-нарастваща съпротива срещу безобразията си, има шанс да си върнем блясъка на нашата нова демокрация.

    Казвам така, защото въпреки всичко ние в тия близо 20 години имахме такива моменти на бляскава, автентична демократична атмосфера, примерно когато трябваше да изритаме комунистите след провала им при Жан Виденов. Тогава показахме привързаност към демокрацията, и то в мнозинството си. Въпреки извращенията при Костов периодът на неговото управление сложи здрави основи на бъдещия ни просперитет и направи възможно влизането ни в НАТО и ЕС. Затова вероятно така мразят Костов комуно-ченгесаро-олигарсите, на който той временно обърка сметките, ала след това те успяха да вземат реванш именно благодарение на мадридското нищожество.

    Е, аз обещах по-късно да пиша, но ето че се “разфилософствах” и комай казах главното. Моля за извинение че стана дългичко. Лек ден на всички!

  2. Кликайки из нета, попаднах на тази Ваша статия. Ще позволите ли да я копирам в блога си, за да стигне до още хора?

  3. Чудесна публикация. Поздравления за много смислените и разумни позиции. Бих коментирал конкретно само един пасаж – за истинската функция на партиите – да задават посоката на идейно движение на своите избиратели. Да, тази функция е изключително важна, но аз бих я поставил на второ място. Преди всичко партиите трябва да са инструмент, чрез който гражданите реализират волята си за управление на страната. Това не значи точно “партиите да тичат след електората”, а означава хората с мнение, активните, инициативните по различни обществени проблеми да получават реална възможност да участват при взимането на решенията в партиите за това каква да бъде политиката им. Впоследствие, когато политическата ориентация на партиите е била определена въз основата на реални интереси и потребности на граждани или групи от граждани, значително по-лесно се осъществява обратната връзка към обществото при формирането на нагласите и мнението на други хора.

  4. Pingback: Борба с кризата: Рестартиране на политиката « Радо / Rado

  5. Влечугото

    Грънчаров, философствай, детето ми, фисософствай. Нали затова те учиха на марксизъм-ленинизъм в ленинградсния университет.

    Грънчаров, как стана така, че са те пратили да учиш там точно по времето когато твоя адаш от Ботевград е бил в затвора? Интересно съвпадение!

  6. Влечугото

    Драги Даниел,

    Пише ти едно “влечуго” (според думите на философа-марксист-ленинист-костовист). Престъплението ми се състои в това, че обвинявам същия философ в двуличие, манипулации и преднамерено изопачаване на новата ни история. Освен това открито се надсмивам над нелепостите, които ежедневно ръси, а и над ролята му на “Трола на Костов”, която философът-марксист доброволно е приел.

    Разбирам, че сред блогърите не е прието да се казва истината открито, така че ти едва ли ще се зарадваш на посланието ми. Но проблемът си е твой.

    Във всеки случай, никакво “рестартиране на политиката” не е възможно без разобличаване на политическите мошеници и измамници.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s