Category Archives: от стария блог – danielle

Става все по-трудно да бъдеш десен избирател

22.08.2007

Ако това да бъдеш десен означава да симпатизираш на някоя дясна партия и да гласуваш за нея и нейните кандидати на парламентарни, местни и други избори, то тогава в България става все по-трудно да си десен.

Десните партии правят всичко възможно да объркат хората, които искат да намерят представител в тяхно лице. На тези избори те вероятно са завладени от страха да не се повтори шамарът от изборите за европейки парламент. Иначе трудно може да се намери смислено обяснение на въпроса защо копират чужди изборни тактики и се присламчват към нетипични кандидати, които до вчера са критикували. Тава, което десните партии всъщност правят, е да изтрият последните маркери, по които малкото им привърженици ги разпознават. Естествено е вярно, че десният фланг на българската политика се нуждае от нови и свежи идеи, които да привлекат избирателите. Проблемът е, че с простото изоставане на старите маркери, не се изграждат нови. Напротив, създава се впечатлението за безпринципност, безидейност и паника. А именно това отблъсква избирателите най-много.

В последните няколко седмици СДС с огромна лекота и бързина реши да се раздели с две от характерните си тези. Партията е в опозиция и е нормално една от темите й да е вързана с критика към ДПС като най-открито корумпираната партия в България. С идеята да се подкрепи кандидата на ДПС не къде да е, а в Кърджали, СДС е на път да се откаже от възможността да критикува модела на политически и икономически връзки на Доган. По какво СДС ще се различава от БСП и НДСВ? Партиите от коалицията са в особеното положение да виждат безобразията на хора от ДПС, но охотно да се възползват от електоралния й потенциал. Същото иска да направи и СДС. Синята партия дори и да подкрепи печелившия кандидат Хасан Азис няма да спечели, просто ще усети мириса на шампанско от победата. Колкото и това да липсва на партията в последните години, загубата на различимост и принципност ще много по-голяма от евентуалните печалби.

СДС е на път да изостави и още една от емблематичните за българската десница тези – политиката без ДС и ченгета. СДС – Русе реши, че може да преглътне кандидата за кмет на ГЕРБ заедно с неговото минало от ДС. Цената както винаги не е много висока – няколко места в листата за общински съветници на ГЕРБ. Дори и да ги получи, с този си ход организацията на практика прати СДС редом до Първанов, БСП и Бойко Борисов. Само те не се трогват да отидат на избори с кандидати и досиета от ДС.

В подобен стил Демократическата партия също изоставя един от принципите на десницата. ДП, вероятно под въздействието на ДСБ, предлага баскетболния треньор Тити Папазов за кмет на София. Тази кандидатура тип „Йордан Лечков” е обратно на всичко, което десните партии говореха за Бойко Борисов. Трябва човек с опит, който да знае какво е община, не стига само да е популярен, беше тяхната теза. Това звучеше логично и много дясно. Сега се залага на атрактивния тип кандидат, който обаче сигурно е влизал в общината само като гост на кмета. По какво се различава Тити от основния си опонент Бойко Борисов? Той със сигурност е по-хрисим и човечен. Това обаче едва ли е достатъчно. С подобна кандидатура десните партии губят възможността да говорят една от най-десните тези, че в политиката трябва да се избира не този който е най-атрактивен, а този, който е най-компетентен. Тити е симпатичен, но уви – като експертен потенциал да управлява общината с Бойко Борисов са почти близнаци.

Така всъщност десните партии затриват последните черти от своята политическа физиономия. Другият проблем е, че като приемат странни принципи, те предават и последните си много верни избиратели. Как може избирателят да гласува за десните партии, когато те започват да се държат като опонентите си? Как да гласуват за тях, когато те са толкова устремени към победа, че чак загубват образа си и вече гражданите не могат да привидят в тях дори гласуване „за по-малкото зло”?

1 Comment

Filed under от стария блог - danielle

Махалото отива наляво

 13.09.2007

От няколко години наблюдаваме потъването на десния фланг на партийната система. Липсата на разбираеми, смислени идеи и сушата на атрактивни политически лица от тази част на политическото пространство вече не е изненада. Злата участ на политическите противници радваше както част от левите избиратели, така и групи от левите политици. Те просто се радваха на електоралната си победа – малко повечето спечелени гласове. Както те, така и политиците от десния спектър, не обърнаха внимание на прогнозите, че дългосрочната немощ на единия край на партийната система рано или късно ще доведе до обща криза на партийността в държавата.
 
Последните месеци показват, че тази прогноза вече се сбъдва. Ако има махало, което люлеейки се разбива всяка структура, която му се изпречва, то това махало вече е в зоната на левите. Проблемите на основната и до скоро единствена партия в лявото пространство – БСП стават все по-сериозни. Събитията от последните месеци са само симптоми на сериозна криза в партията. Това може би звучи добре в ушите на десните избиратели и антикомунистите, но всъщност  проблемът на лявото е проблем и на България и партийната система, по същия начин, по който е упадъка на дясното.
 
БСП вече има няколко съвсем видими проблема, които доскоро бяха типични за десните. Това са електоралната нестабилност и абсолютната липса на нови идеи. Заедно с тях е и, разбира се, най-видимият през последните месеци – невъзможността на партията да издигне кандидати, които са достатъчно конкурентноспособни.
 
Електоралният проблем на БСП е може би най-лесно различим. От 1997 г. насам без значение дали губи или печели, БСП получава винаги по-малко от очаквания брой гласове. Пример за това и сегашното коалиционно правителство, което всъщност дойде след като през 2005 г. социалистическата партия получи гласове достатъчни само за 82-а народни представители. Тогава очакванията бяха, че БСП ще спечели поне 100 или дори над 120 места и ще може да управлява сама. 
 
Изразен в абсолютни числа вотът за БСП става все по-нестабилен и колеблив. До момента спасението за БСП беше ниската избирателна активност и относителната дисциплинираност на левия електорат. Известно е, че повечето от гласоподавателите на БСП приемат гласуването като морално задължение към партията и държавата. Въпреки това, сравнението на резултатите на социалистите през годините е показва започнал процес на електорална немощ. От 90-те до 1997 г. БСП редовно получаваше около 2 млн. гласа. През 1997 г. те паднаха под 1 млн., а през 2005 г. бяха около 1,1 млн. На изборите за Евродепутати БСП удари абсолютния минимум от малко над 410 хиляди гласа.
 
Въпреки че последните избори за европейски парламент не могат да дадат реална представа за електоралното състояние и потенциал на социалистите, те са ясен знак, че техните избиратели вече не са толкова дисциплинирани и последователни. От друга страна една разлика от около 1,5 млн. гласа не може да се обяснява само с липса на мобилизация. Ясно е, че има и огромна жива загуба на гласове, която от избори на избори се превръща в тенденция. И тя заплашва в един момент за смъкне столетницата в по-долна група политическа сила.
 
Тази слабост не е особено учудваща, ако се погледнат посланията и политическите идеите на левицата. Последните опити на икономическия министър за псевдо регулиране на цените, както и царящата в БСП надежда, че цените на стоките ще паднат след оттеглянето на туристите от България, може би са само върха на айсберга. Ако си припомним и предизборните послания на социалистите, ще видим, че в тях няма някаква идея. „Европа за теб” беше толкова безлично, че можеше да бъде лозунг на всяка една партия или кандидат без да му донесе успех. Не може да се пропусне и специфичният контекст на това послание – опитът БСП да използва чалга певци, за да обясни какво мисли за Европейския съюз. Самата идея, че център на една кампания могат да бъдат концертите на певци, пък били те и много известни, показва нещо. Това означава, че партията не иска да говори на своите избиратели, че тя няма нуждата да им разкаже своите идеи и да поиска подкрепа за тях. 
 
Другият съвсем видим проблем в БСП е невъзможността на партията да издига и поддържа смислени и конкурентноспособни кандидати за избираеми постове. В момента БСП получава още по-тежък удар, който е доказателство за тази теза. Някои от кметовете от БСП не просто да се явяват като независими, а се отказват от подкрепата на партията и търсят опора в други партии или местни сдружения. Същевременно ръководството на социалистите издига лица като Бригадир Аспарухов, които са твърде неподходящи за поста, особено в конкуренцията на способните личности, с които БСП разполага. Нежеланието на някои политици в партията да се включат в т. нар. изборна битка показва, че в средите на социалистите просто вече не вярват в способността на партията да печели. Най-ярък пример за това, разбира се, са изборите за кмет на София. Никой от столетницата дълго време не се престраши да се изправи срещу Бойко Борисов. Това е странно тъй като при многото си загуби в столицата, БСП е имала по-добри резултати като брой гласове от вота за бившия главен секретар на МВР на частичните местни избори преди 2 години. Реално, този резултат на лидера на ГЕРБ не го прави такъв електорален мастодонт, от който една партия с традиции може да се плаши.
 
Това са няколко сериозни проблема за БСП, но те са само симптомите на много по-дълбоки и стари язви в партията. Някои от тях трябваше да бъдат решени още в началото на 90-те години, други пък са плод на междуличностните отношения в социалистическия елит от 2001 г. насам. По-конкретно партията има два стратегически възела.
 
Първият от тях е свързан с идеологическия облик на БСП и въпросът какви интереси представлява тя – на забогателите червени бизнесмени, бивши номенклатурчици, на изнемогващите, но верни и пенсионери или на хората живеещи в 21 век, за които социалната чувствителност е над всичко. 
 
Ако през 1990г. БСП беше партията на уморения социализъм, който не искаше да се предаде на либералната демокрация, то сега това съвсем не е ясно. Левите пропуснаха да решат няколко основни вътрешни въпроса: за или против реформи, комунистическа ли е, социалистическа или от типа „трети път” по подобие на лейбъристите. Така в нея останаха да членуват едновременно ортодоксални комунисти и социалисти, социално-чувствителни демократи и едри бизнесмени-работодатели. На фона на това „многоженство” на партията, въобще не е изненада, че партията не знае как да се държи, към кого и как да се обърне. Сега БСП е толкова шарена и многолюдна, че там нормалните идеи си пробиват път много трудно.

БСП отдавна заяви посока към социалдемократизиране, но това става твърде бавно. В момента партията е по средата на пътя и в нея продължават да се борят двете идентичности – на модерна лява партия и на партия представител на интересите старата номенклатура. Тези две идентичности обаче са почни несъвместими в нормалните партийни системи и БСП рано или късно ще трябва да извърви пътя докрай. 
 
Вторият стратегически проблем на социалистите е нещо, което може да се нарече висока персонализация на политиката в партията. В политологията има изследвания, които показват, че има голяма разлика между обвързаността на избирателите и симпатизантите с партията и с определени личности от партията. Личностите може да се ползват с голяма подкрепа, но тя много често започва да работи срещу единството на партията. По друг начин казано издигането в култ на определени личности в БСП в периода около 2001 г. и съсредоточаването на големи ресурси в тях, доведе до създаването на скрити и явни фракции. Фракционерството съществува във всяка партия, но то се превръща в проблем, когато интересите и идеите на различните групи започват да се различава твърде много.
 
Такова нещо явно се случва в БСП. През 2001 г. Първанов беше пуснат в битката за президент като че ли повече, за да бъде жертван. Неочакваният му успех обаче го превърна в супер силната фигура на БСП. Победата на президентските избори обаче извади този властови център извън БСП и така на практика се появи многовластие в партията. Различните центрове започнаха да водят тиха борба за налагане собствените си идеи. Всеки един от тях си избра и водач. Проблемът е, че тези хора имат различни амбиции както за себе си, така и за партията. Първанов например има амбицията да остане фактор в партията и да запази позициите на комунистическата номенклатура. Други представители имат съвсем ясно изразени икономически интереси, които се противопоставят отчасти на интересите на номенклатурата. Естествено, има и група, която иска да запази посоката на развитие на БСП и виждат себе си в един умерено ляв политически проект с бъдеще.
 
Проблемът е, че всеки един от тези центрове работи повече за себе си, отколкото за партията. Това естествено влияе на нейния краен продукт – политическите послания и идеи за управление. А това е вече проблем на цялото общество, защото БСП е в управлението. От друга страна, след срива на десните партии, реформаторското крило в БСП остава единственият политически играч, който може да се противопостави на опитите на тъмни субекти от миналото да се върнат на бял кон в публичното пространство и властта. Тази група има шанс да извади от руините на БСП една нормална социалдемократическа партия. В тази партия обаче няма място нито за Бригадир Аспарухов, нито за Румен Петков. Тя по-скоро би си сътрудничела с умерените десни, отколкото с крайно левите. 
 
БСП тръгна по пътя на десните партии, които също като нея се промениха навреме. Поради предаността на електората си и някои външни фактори, които се намесиха при десните, социалистическата партия все още има малко време да не изпадне от борда както това стана с другите партии от прехода. Битката в партията обаче е тежка. Ако победители в нея са хората с реформаторски възгледи, партията ще се промени и ще запази влиянието си. Ако спечелят представителите на старата номенклатура, БСП най-вероятно ще бъде изместена от друг политически проект. Този проект обаче със сигурност ще бъде по-отворен и реформаторски от старата БСП. С други думи, старите в БСП много трудно ще спечелят, но затова пък БСП може да загуби всичко.

Leave a comment

Filed under от стария блог - danielle

Дръжте Заимов!

24.10.2007

Някъде бях чел, че ДС до толкова се били специализирали в пускането на слухове, че били засекли за колко минути един слух пуснат от София стига до Варна. Звучи като виц, но май е истина. Жалкото е, че го научаваме през 2007 г., по време на избори, които си мислехме, че отдавна са честни, свободни и открити.

Има един кандидат, който видимо се различава от останалите. Различава се по държание и по биография. Каквото е ставало в България, той е бил там. От семейство на червени, но избягал с МОК в Швейцарияпреди 1989. Имал всичко във Франция, но се върнал в България, за да го бият на площада през януари 1997. Бил подшеф на Централната банка, но напуснал преди края на мандата, защото смятал, че е направил каквото може и повече няма нужда от него, след като е спрял инфлацията в България. Тази смесица от съдбата на писателя Георги Марков и житейската история на Монте Кристо е живота на Мартин Заимов до момента.  

Сега той рискува да си тръгне от предизборната кампания с етикети като наивен, странен, дори луд. Може да си тръгне още като внука на човека със статуя в КГБ, момчето, което не носи фамилията на баща си или човекът, който на 46 години и с блестяща международна кариера, трябва да доказва, че има висше образование.

И тук възниква въпросът защо никой не обръща внимание на някои други неща. Защо Мартин Заимов не ходи с определенията: каращият колело шеф на банка, човекът, който иска да построи нови паркове и да направи метрото или господинът, който също като нас не обича черните лимузини, които не спазват правила никъде. Защо всички разбраха, че Бойко Борисов го обвинява, че е счупил няколко квадрата несъществуващи нови плочки пред Ариана, а никой не чу, че паметникът на Съветската армия може да ни падне на главите? Защо медиите решиха, че най-важното е, че Заимов вярва на Кадиев, а не чуха, че ченгетата са тук и ни пречат? Защо софиянци се интересуват повече от това, дали той е служил в армията, а не от факта, че Мартин Заимов им показа, че пият от отровна канализация? Защо никой не попита лидерa на Демократическата партия Праматарски дали е луд, че сам не издига фигура, която е член на партията и има 4 пъти по-висок рейтинг от предложения от него кандидат – баскетболен треньор?

Не съм любител на конспиративните обяснения. Дори повече – смешни са ми. В момента обаче не мога да намеря по-смислено обяснение от вицообразното твърдение за ДС в началото. А това би означавало, че Мартин Заимов е неудобен и много, много вреден за някого в България и трябва да бъде държан на дистанция от общината и политиката. Ако някой има по-достоверни отговори на онези въпроси, да ги каже.

Leave a comment

Filed under от стария блог - danielle

Дясната БСП

Резултатите от местните избори стреснаха червени функционери и анализатори. Стабилизирането на БСП на ниво от около половин милиона гласа в национален мащаб, ги накара да започнат да търсят оправдания за спада. Едно от най-абсурдните от тях е, че управлението провежда дясна политика и това създава проблеми на партията. 

Ключови фигури от социалистическата партия, както и някои външни анализатори обявиха, че БСП е загубила гласове и влияние сред масите заради десните икономически мерки на правителството. Притисната от две либерални партии, социално чувствителната иначе столетница, нямала възможност да направи това, което иска. Идеята на този тип изказвания от ляво е ясна – вие, които искате дясно управление – имате го.  И всъщност грозното лице на реалността в България е истинският образ на десните идеи.    

Това обяснение на ситуацията в БСП и в България обаче е силно недостоверно. От една страна социалистическата партия показа съвсем очакван електорален потенциал. Гласовете за БСП сега са дори малко повече от доверието, което партията получи на изборите за евродепутати по-рано тази година. И тезата, че БСП страда от десните мерки, които прилага, не може да обясни състоянието на партията. Тя е по-скоро оправдание за това, което всички виждат или чувстват – в управлението на България цари хаос.

От друга страна един кратък анализ на основните аргументи на тезата за одесняването на БСП може да даде ясен отговор на въпроса: дясна ли е политиката на БСП.

Най-много упреци от ляво за промяна на посоката БСП събра по данъчната си политика и най-вече решението за въвеждане на плосък данък от 10%. Той предизвика толкова много дискусии, че почти загуби значение. Загуби значение, защото от един похват, който наистина се използва в десните политики, този тип данък се превърна в цел на управлението и коалицията. Един инструмент обаче не може да замести идеята. Плоският данък влиза в употреба, когато едно управление е усетило, че събира повече пари от колкото трябва.  Същевременно то трябва да е убедено, че тези пари, ако останат в гражданите, това ще е по-добре за икономиката и състоянието на хората. Така поставена, идея е наистина дясно центристка. Дали обаче зад прилагането от БСП на плоския данък се крие такъв резултат?

В проекта за републиканския бюджет за следващата година се предвижда същото ниво на преразпределение на БВП от държавата както през тази. Анализите на икономисти дори предвиждат, че в края на 2008 г. този индикатор ще е с няколко процента по-висок и ще достигне 43-44%. Това в никакъв случай не е резултат на една дясна политика, защото в хазната ще влиза дори по-голяма част от нашите пари. Така че използването на знакови за десния икономически модел инструменти, всъщност не е гаранция за същите резултати. Това, че някак си прилагаш плосък данък, не води автоматично до осъществяване на идеята, която стои зад него.

Правителството с основен партньор БСП направи две неща, с които обезсмисли въвеждането на плосък данък. Първо, то премахна данъчните облекчения и необлагаемия минимум. Освен това очакването, че оставените повече пари в населението и най-вече в бизнеса ще се завъртят, се базира на идеята, че държавата подпомага дейността и инициативата на хората. В този смисъл вторият проблем, който правителството сътвори е, че през тази година то почти стопира процеса на реформи в администрацията и не направи живота ни по-лесен. Така че очакването, че ние ще произведем повече блага с парите си, е трудно осъществимо.

Като трети символ на дясна и либерална политика коалицията реши да заложи в бюджета и намаляване на администрацията за 2008 г. Проблемът е, че ако съкратиш 13% от една администрация, която работи лошо, без да я промениш, тя със сигурност ще продължи да работи зле. Тук отново имаме заместване на една идея с нейния инструмент. Идеята се казва действаща и оптимизирана администрация. Ако функциите и начинът на работа в една организация се запазят, няма шанс 13% по-малко хора да вършат по-добра работа. Правителството обаче не посмя да промени нищо и в тази област. Затова и подобна употреба на този иначе десен инструмент е един пример, че правителството начело с БСП просто имитира някакви мерки, без да ги прилага в техния смисъл.

Основна критика и едва ли не доказателство да одесняването на социалистите беше нежеланието на правителството да отпусне повече пари за образованието. Всъщност, е много спорно доколко е дясна идеята, че българското образование не се нуждае от средства. Проблемът на правителството, водено от БСП, обаче е в това, не че не дава, а че се съгласи да налее пари в нещо, което преди това нямаше сили да промени. Образованието има нужда от много повече средства, но в този му модел – лошо качество, много демотивирани учители и пълна каша с части уроци и матури, всеки лев просто потъва. От друга страна, с идеята си да спести пари, правителството за пореден път изпусна шанса да убеди учителите, че реформите в образованието не са срещу тях. Ако някой има смелостта да ги направи, те ще са от полза за всички. Този кабинет явно няма този кураж и предпочете да запази социалистическия принцип, че всеки, без значение дали е по-добър или по-лош в работата си, ще получава еднакво малко.

Подобно е и положението във висшето образование. Самият премиер отиде при ректорите и им обеща повече пари и възможност за платено обучение. За съжаление отново чисто по социалистически, той не ги попита за какво отиват парите им и кога ще се реформират, за да станат конкурентноспособни. Станишев и правителството предпочетоха да обещаят светло бъдеще и запазване на топлите места на една неприятна администрация и на много преподаватели, които живеят във времето от преди 20-30 години. Както и учителите, те получиха пари, които ще им стигат само да  се закрепят и тази година малко над границата на бедността в България.   

След последните си изказвания един от министрите на БСП – Масларова може би вече изглежда като най-десния социален министър в историята на страната. Тя обясни на всички, че ще даде, колкото има, а то няма много. Тази стиснатост, която изглежда като дясна свръх отчетност ни кара да си зададем въпроса: а защо тогава ни вземате 44 % от всичко, което спечелим? Отговорите започнаха да идват пак от чужбина и от Би Би Си. Те ни показаха, че въпросът не е само за пари. Проблемът е в модела на социална политика в България. Ако той не се промени, децата като тези в Могилино ще гаснат бавно и мъчително, скрити от нашите погледи. Авторите на филма от Би Би Си просто казаха, че липсата на пари е само оправдание, зад което стои нехайство и некомпетентност. Те предложиха помощ на място, но експертите, които дойдоха не бяха допуснати до дома. Това със сигурност не е дясно, но не и ляво. Този тип мислене, особено в сектор като социалните грижи е просто неморално и бездушно.

Като се имат предвид тези няколко примера е съвсем ясно, че политиката на БСП и правителството не просто не е дясна. Големият проблем, е че тя не и лява. Опитът да се представят за десни някои мерки в управлението е оправдание за две от слабостите на коалицията. Първата е, че очевидно, въпреки голямото мнозинство, което има, правителството няма сили и смелост да извърши нужните реформи в страната. Втората слабост е, липсата на елементарна последователност в политиките, които приема и налага. За съжаление, това ежедневно оставя своите белези върху България – стачкуващи и излъгани учители, мизерстващи социално слаби,  крехка средна класа.      

Leave a comment

Filed under от стария блог - danielle