Анализ на изборния процес – Парламентарни избори 2014

Макар и с известно закъснение, публикувам резултата от работата ни като регистриран наблюдател на парламентарните избори през октомври 2014 г. Заключенията са разделени по теми, които имат нужда от специално внимание.

Избирателна активност

• Това е най-ниската активност на парламентарни избори, но в България сме имали и по ниска активност за избори от първи ред – президентските през 2006.
• Реалната активност, като се вземе предвид неточността на избирателните списъци е малко по-висока и надхвърля 50%. Изборите са по-легитимни при по-висока активност, но моментното ниво не е най-сериозния проблем за демокрацията в България.

Списък на избирателите

• И на тези избори няма особен напредък по отношение точността на списъка с избиратели. Механизмът остана непроменен, просто се намериха по-системни обяснения за неговите недостатъци.
• Решаването на този проблем е ключово за всякакъв друг вид реформи в избирателните правила – въвеждането на задължително гласуване, гласуване по Интернет или мажоритарни елементи. Без промени в механизмите по съставянето на избирателния списък, много от тези неща ще бъда компрометирани.
• Преминаването през активна регистрация не е решение, ако няма приет механизъм и орган, които да гарантират качествената му поддръжка и точност. Мястото на тозчи процес е в ЦИК.

Брой на партиите в парламента

• Големият брой партии в парламента е случайност. С абсолютно същата система само преди 14 месеца имахме парламент с твърде малко партии.
• Промяната на формулата за разпределение на мандатите от Хеър-Ниймаер няма да промени броят на партиите, които влизат в НС. Това се определя от прага. Само преди година, се коментираше намаляването му, именно с цел повече партии и по-голяма представителност.
• Българското общество постоянно иска взаимноизключващи се неща от избирателната система. От една страна много висока представителност, а от друга стабилни кабинети с ясна партийна отговорност.  Балансът между двете  е много трудно постижим, ако се търси само чрез избирателната система.

Преференции

• Ефектът на преференцията беше силно надценен преди изборите. Въпреки че беше натоварена с много очаквания за промяна на политическия пейзаж, преференцията няма как да се превърне е нещо повече от инструмент.
• Преференцията не доведе до различно функциониране на партиите. Тя няма да промени и качеството на депутатите в 43-то НС.
• Преглед на резултатите показва, че във всеки един избирателен район, при всички партии преференциите за кандидата, чието място в листата съответства на номера на партията, са нелогично високи. Това означава, че начинът на гласуване с преференция, както и дизайнът на бюлетината остават неясни за по-голямата част от гражданите.

Преразпределяне на мандати

• Преразпределение на мандати е имало винаги в историята на изборите от 1990 г. насам.
• Това е системен проблем, но той не е свързан с решения на ЦИК или някоя от политическите партии в рамките на процеса на разпределение на мандатите.
• Тази година са преразпределени над 60 мандата. То далеч не засяга само ДПС, а всички други партии. В този смисъл изборите в чужбина са само една от причините за подобно разместване.
• Едно от решенията е премахване на многомандатните избирателни райони и преминаване към национален. Друг вариант е коригиране на определените за разпределение мандати на всеки МИР като се взима пред вид не броят на гласоподавателите, а броят на гласувалите на избори.

Купуване на гласове

• За първи път има съмнение, че контролираният вот е променил крайния резултат на избори от първи ред.
• Най-големият проблем е, че схемите за купуване на гласове са станали твърде устойчиви като са се вплели в местните структури, в които влизат заетост, фамилни и групове връзки, криминални схеми.
• В този смисъл контролираният вот не може да се намали само с полицейски мерки. Нужни са мерки от различен тип:

1/системни – въвеждане на т. Нар. Изнесени проброителни центрове.  Те прекъсват връзката между купувача и резултата.

2/ законодателни – връзка между купуването на гласове и наказание за политическите партии – отнемане на субсидии, заличаване на регистрация други.

3/ Най-сигурният начин е икономическо благоденствие, което ще направи купуването на гласове не толкова привлекателно и ефективно.

Невалидни бюлетини

• На тези избори има особено висок брой невалидни бюлетини. Този брой обаче не е рекорден. През 2011 на първия тур на президентските избори има този брой е по-висок.
• Невалидните бюлетини са толкова повече, колкото по-често се променя дизайна на бюлетината и начина на избиране.
• Броят на невалидните бюлетини и статистиката по преференциалното гласуване показват, че е нужна програма за обучение на гласоподавателите в България.

Гласуване в чужбина (район чужбина)

• България прави изборите зад граница по възможно най-отворения, сложен и скъп начин.
• На тези избори бяха отворени рекорден брой секции зад граница. Това обаче не доведе до рекорден брой гласували в чужбина.
• Един от проблемите на гласуването зад граница е, че колкото повече секции се отварят, толкова по-трудно е да се гарантира честността на изборите и коректността на процеса извън страната.
• Нараства недоволството на гласоподавателите в България срещу тези в чужбина, основно в Турция. Решение валидно само за гласоподавателите в Турция не само не може, но и не трябва да се търси.
• Може да се мисли за частично ограничаване на правата след определен период пребиваване в чужбина – 15 или 20 г.
• Създаването на самостоятелен район “Чужбина” с 4-6 мандата ще даде няколко мандата на ДПС, а ще направи процеса на гласуването зад граница тотално неконтролируем.

Интернет и машинно гласуване

• Машинното гласуване е скъпо и трудно приложимо. То не може да реши проблема с купените гласове.
• Интернет гласуването е приложимо само за вота в чужбина. Само естония, която е население от около 1.3 млн. Души позволява интернет гласуване в страната.
• Интернет гласуването не трябва да се натоварва с огромни очаквания – да върне в политически процес интелигентните, младите и красивите. То е само инструмент и не може да изпълнява такива задачи, характерни само за политиката.

ЦИК

• ЦИК остана анонимен орган, който бяга от отговорността за организирането на изборите.
• Тотално сгрешена идея за професионализацията на ЦИК, според която там влизат партийно подбрани експерти. Професионализацията на такъв орган е в създаването на административна част към нея и прехвърляне на основните дейности по организацията на изборите към него.
• Най-ниските нива на изборната администрация – СИК са с все по-ниско качество, което се доказва от множеството сгрешени протоколи, а всъщност резултатът, без бзачение коя система използваме, се определя точно там.