Мая Манолова и моливът

Скоро ми разказаха, как президентът на една от демократизиращите се страни в Африка обяснил нуждата от въвеждане на нови електронни технологии за гласуване в страната: “Ние останахме единствените идиоти, които още използват тези моливи, за да гласуваме”. Под единствените, се разбирало, че съседната държава също е въвела електроника малко преди това, а същевременно самият президент имал нужда от малко по-голяма легитимност за поредния си мандат. По подобен начин в Русия  през 2012 заредиха изборите си с всякакви скенери, камери и таблети, само за да докажат колко са прозрачни. Това обаче, нито в Русия, нито в Африка доказа на някого, че изборите са по-честни. Не ги доказа, защото зад тези странни идеи се крие основният проблем на почти всички политици, които искат бързо да реформират изборните правила – те го правят заради някакъв тесен интерес, който няма нищо общо с употребата на молива.

Те така и не научиха урока, че всеки път, когато някой започне да използва изборните правила за себе си, резултатът е лош, и за него, и за изборите. И това е така по простата причина, че ние всички разбираме каква е целта. Започваме да вярваме по-малко и по-малко, че може да имаме честни правила. Това е и най-големият проблем на Кодексът на Мая Манолова. Той беше заченат напълно погрешно като упражнение за отвличане на вниманието, продължи като еднопортийна задача, премина като гласуване по тъмно и най-вероятно ще влезе в правния мир като еднолична собственост на г-жа Манолова. Не че всички негови текстове са лоши, но и при него, както и при сега действащия текст тотално липсва не само обществения, но и партийния консенсус. Опитът показва, че и най-идеалните текстове не могат да заработят, ако я няма принципната подкрепа на опозицията и обществото. Затова още от сега можем да предскажем, че в момента, в който партията на г-жа Манолова вече не е във властта., ще има пореден нов изборен кодекс.

Изборите освен всичко друго са тромав процес, който има нужда от време, когато нещо в него се променя. И ако то не му се даде, обикновено се стига до неприятни ситуации, които после се цитират като лоши практики в докладите на международните организации. Самата Манолова обясняваше дълго, че президентските избори през 2011 са били зле организирани. Една от причините беше, че с кодекса на Фидосова се промени нещо толкова дребно като знака, с който отбелязваме вота си върху бюлетината. Тогава също нямаше много време за обяснение. Затова в изборния ден се появиха опашки, а процентът на невалидните бюлетини се повиши. По начина, по който сега се гласува новият Изборен кодекс, може да се очаква, че този стандарт за неорганизираност ще бъде надминат в пъти на 25 май. Само 3 месеца преди изборите се приема доста сложна бюлетина и преференциално гласуване. В този смисъл надбягването с времето, което Мая Манолова предприе със сигурност няма да доведе до по-добри избори. Венецианската комисия и ОССЕ неслучайно са определили период от поне 12 месеца между последните промени в изборните правила и първите избори, при които те ще се прилагат. И ако президентът търсеше истински мотив, за да наложи вето на Изборния кодекс, всъщност няма по-истински от този.

В кодекса има и други смущаващи неща. За да успее да гласува всички текстове навреме, мнозинството тихомълком намали ключови срокове. Един от тях например е за насрочване на датата на изборите от президента. Досега тя беше между 75 и 90 дни за различните видове вотове, с новите текстове, този срок е намелен до 60. Какво значение има това? Най-простият пример е, че кандидатите ще имат по-малко време да съберат подписите, нужни за регистрация в изборите, а ЦИК ще има по-малко време да организира процеса.

Надбягването с времето ще засегне и най-свидната част от Кодекса “Манолова” – машинното гласуване. В света трудно ще се намери уважаващ себе си доставчик на такова оборудване, който да може да изгради дори и пилотен проект за този тип гласуване за по-малко от три месеца. А до нашите избори остават вече по-малко.. Има и едно правило в този бизнес – колкото е по-къс е срока, толкова е по-висока цената. А тя, както знаем, се плаща от нас, не от Мая Манолова. Три месеца преди изборите текстовете за машинното гласуване бяха определени като лоши от Венецианската комисия, а процедурата по избор на доставчик все още не е започнала. Така България почти сигурно ще изглежда като африканска държава, на която са омръзнали моливите.

Към всичко това трябва да прибавим и очакваното спирането на по-нататъшното институционализиране на ЦИК. Вместо това беше направен опит да се премести назначението на членовете й в парламента. Независимостта на комисията няма да дойде от това кой я назначава. Моделът, който сме избрали в България, предполага бавно и систематично да изградим институция, в която да има държавни служители, които ежедневно да се занимават професионално с проблемите на изборния ни процес. Вместо това ни се предлага половинчати панацеи като активна регистрация и машинно гласуване.

Защо става така? Защото както казват отново в Афирка, ако всичко което имаш е чук, тогава всички проблеми ти изглеждат като пирони.