За кожата на…свободното говорене

Отдавна не се беше случвало няколко вестника да напишат едно и също нещо абсолютно без повод. И честно казано това ме притеснява, защото бързо ми съживи идеята за кукловодите, които дирижират основните български медии.

Не познавам Стефан Гамизов, но следя това, което говори. Не ме интересува и с какво точно се занимава, изглежда не е престъпно. Не ме интересува какво е учил, така или иначе в България повечето от хората все още имат т. нар. биографии от прехода. Достатъчно ми е, че твърде млад, за да има досие от ДС. Не знам дали е лунатик или въздухар. По-вероятно, той е точно такъв.

Има обаче няколко неща, които ме интересуват и за които искам да се говори. Това, че Първанов е просто един проводник на интересите на две клики – руската и ДПС. Това, че Първанов, който все пак е действащия президент тръгна напред срещу част от собствената си партия заради само две изречения в едно интервю на един сравнително неизвестен човек. И това че медии като „Труд” се побъркаха и дадоха както явно, така и тайно думата на Първанов да атакува и да се защитава от страниците на вестника. И всичко това само за да се заглуши оценката на един сравнително незивестен човек за част от фигурите във властта на България.

Без да защитавам някой, когото не познавам, ми изглежда, че за пореден път едни и същи хора, произхождащи от мътните застояли среди на старата БКП, се опитват да ни отвлекат вниманието от темата и смисъла на основния разговор в България. Те заместват търсенето на отговори на важните въпроси с това кой има право да води този разговор. Важно ли е дали Гамизов е въздухар, ако той казва нещо което цели кръгове от българското общество си мислят – че президентът на държавата използва демокрацията, но всъщност е продукт и слуга на тоталитарни идеи. Какво значение имат образованието и бизнеса на Гамизов, за да реши някой дали той може да изкаже на глас своята позиция? Попита ли някой Волен Сидеров за неговото образование, а може би някой знае какъв е бизнеса на Бойко Борисов?

И понеже най-различни фигури в държавата започнаха да постановяват кой може да казва едно нещо и кой – не, затова възмущението им от подобни изказвания стана още по-голямо.

3 Comments

Filed under Политика

3 responses to “За кожата на…свободното говорене

  1. copycat

    Абе, я виж какъв проблем има в блога, не мога да заредя нищо освен тази статия.

  2. lelja ina

    svobodnoto govorene u nas ot vreme ono – samo v horemaka! aleko go ubiha! mediite ili malschat, ili servilno se prodavat kato niki barekov. no benta se otpuschva , samo es da ne ni ishvarljat otvrateni predvaritelno. sa tova pischi, saradi vjarata ni.

  3. copycat

    Абе, бента не знам дали ще се отпуши, ама нечия жлъчка се е отпушила… и дори не зачита буквата З. Много се радвам, че такива като лилята са емигрирали, биха били напълно безполезни тук.

Leave a comment