Спуканите балони на референдумите

Два референдума в един и същи ден в България. Най-после пряка демокрация, единствената истинска демокрация според някои. Години наред различни политически кръгове и лидери разясняваха, че партиите трябва да се загърбят и референдумите и мажоритарната избирателна система са единствените лекове за политическата система на страната.  И тогава всички граждани, почувствали реалната власт в ръцете си, ще участват в решаването на всеки един проблем. Какъв е резултатът? Съвсем не такъв какъвто очаквахме. Гражданите на Бургас на практика не обърнаха внимание на един от най-важните и актуални въпроси на страната. Хората, които си направиха труда да отидат до урните в неделя са чувствително по-малко от тези, които гласуваха за кмет и общински съветници в края на миналата година. Местните избори са избори от т. нар. втори ред или избори от вторична важност след тези за парламент и президент и затова е нормално на тях да гласуват по малко хора. Вчера, гражданите на Бургас наредиха пряката демокрация на трето място след изборите за парламент и кмет.

Естествено е нелепо причините да се търсят в студеното време и неопитността на хората. От друга страна темата на референдума в Бургас е съвсем от първична важност. Това не е скучен въпрос на териториално деление или съвършено дребен местен проблем. Въпросът „за” или „против” тръбопровода е един от най-актуалните в държавата в последните месеци. Той е от огромна важност не само за град Бургас, но и за страната. Той може да се окаже и въпрос на оцеляване на туризма в района и всъщност засяга както големите собственици на хотели, така и всички бургазлии, които дават малките си квартири или се изкарват цяла година със заработеното от летните курортисти. И въпреки това едва около 27% от гражданите на Бургас решиха, че искат да вземат отношение по въпроса. С това те спукаха един от най-големите балони в българската политика. Това е балон на малко популистката идея, че референдумите и пряката демокрация могат да бъдат решение на всички проблеми на българската политическа система.

27-те процента от гражданите на Бургас, които отидоха до урните и поставиха референдума на трето място по важност след всички видове избори, показа, че разковничето за решаването на проблемите с изборите и по-точно смислените избори не се решава толкова лесно. Политиката все повече се превръща в професия не само защото от нея могат да се изкарват много пари. Основите на този процес са в огромния обем информация от съвсем различни източници, които трябва да се обработи и да се превърне в конкретни серии от алтернативи, които са прости и разбираеми за всеки един гражданин. Гражданите забързани в  ежедневието си, според изследвания в световен мащаб, имат все по-малко време за новини и политика. Става все по-трудно те сами да обработят тази информация, за да достигнат да избор между ясна алтернатива. Затова трябва някой да го прави вместо тях. В този смисъл в Бургас чест се говореше, че няма достатъчно информация за негативите и позитивите от тръбата, което означава, че не е имало кой да обясни на гражданите какво точно избират.  

Истината, че нито държавата, нито партиите, нито неправителствените организации в България имат навик да предоставят информация на гражданите, така че те сами да могат да изберат. За това най-лесно през годините беше да се обвиняват политическите партии, че подменят вота на избирателите или пък да се упрекнат гражданите, че избират като идиоти. Името на този проблем е липса на информиран избор. Ясната идея между какво и какво избираш стои преди всеки избор, без значение дали гласуваш за парламент или отговаряш на въпрос на референдум. Надеждата, че изконната мъдрост на народа или силата и морала на една единствена личност, каквото ни показват референдумите и мажоритарната избирателна система, може да поправи всичко, изглежда ужасно архаично на фона на огромния поток от информация в ежедневието ни.

Какво е решението? Със сигурност решението не е да депрофесионализираме политиката и да оставим странни местни дерибеи да купуват гласове от безпросветното население. Не е правилно и да разчитаме, че всеки един гражданин ще разбира от строителство на нефтопроводи, за да реши откъде да мине Бургас-Александруполис. За да имат смисъл тези избори трябват посредници, които да обяснят какво се случва, да помогнат на гражданите да направят информиран избор, а не налучкване на принципа на спортния тотализатор. Премахването на този тип посредници, а именно политическите партии, защото те не работят, няма да вкара повече разбиране в процеса, а напротив.

Референдумът в Бургас показа, че проблемът на гражданското участие не е просто в партиите. Премахването им по Сталинисткия принцип „няма партия – няма проблем” няма да доведе до нищо ново. По-просто казано, референдумът показа, че проблемът не е в това, че партиите се бъркат прекалено много, а че не знаят какво да правят. Българската политическа система не може да се лиши от своите посредници, колкото и народът да го иска. Обществото просто трябва  да ги накара да проработят.