През последните два дни сигурно всеки, който е живял в България в края на 80-те, се е почувствал леко некомфортно. Не само заради руските знамена навсякъде. Причината са всекидневните статии в няколко ежедневника, които обясняват как се задава режим на тока в държавата. Дори само споменът за общонационалната дискотека „два часа има – два няма” или „един час има – три няма”, може да развали настроението на всеки човек със свежи спомени от 1989-1990 г. Сигурно много хора си представиха странните вечери до печка на дърва и въглища в панелен апартамент в центъра на града, телевизията с програма от 17 до 23 часа, (която така и така не можехме да гледаме) или пък ужасните сутрешни душове на тъмно. Все неща, които ни донесе онази Луканова, червена зима. Между другото, и до днес не е съвсем ясно защо имаше режим на тока.
Днешните вестници ни заплашват с подобни сцени и ни обясняват, че консумацията на ток била ужасно висока – с 20% повече, в сравнение с миналата година по това време. Естествено, ако ги имаше онези блокове на АЕЦ “Козлодуй”, нещата щяха да бъдат други.
Този кошмарен сценарий се развива на фона на очакваното подписване на договора за изграждане на АЕЦ „Белене”. Това ни накара най-после да разберем, че този договор и въобще добрите отношения с все по-енергийната Русия, се явяват като единственото наше спасение. Всичките ни либерални и демократични прищевки, всъщност никога не са имали смисъл. Като едни герои на Оруел от „1984” сме готови да заобичаме системата и Големия брат, да се съгласим на всичко.
За никого не тайна, че руското енергийно лоби в България беше най-наранено от спирането на блоковете на АЕЦ „Козлодуй”. И емоционално и финансово. Емоционално, защото за първи път се лиши от нещо много скъпо, направо свидно, а и защото това беше крачка в страни от Русия. Финансово, защото АЕЦ Козлодуй може би и до днес е основен инструмент за правене на пари от тези хора. Не случайно при предишното идване на Путин в България, основен спонсор на всенародните тържества беше електроцентралата, с други думи – всички ние.
Сега тези проводници на руската култура и бизнес у нас са на път да си върнат своето и то с лихвите. Малкият проблем е, че общественото мнение може да е за АЕЦ „Козлодуй”и да я оплаква, но това съвсем не означава, че всички подкрепят харченето на 4-5 милиарда евро за нова централа. За да са сигурни в крайния резултат, руското енергийно лоби задейства кризисния ПР. Чрез няколко статии ни напомниха, че енергията е нужна не само на тях, но и на нас. Иначе има опасност да останем отново на тъмно и студено, макар и в държава член на ЕС.
Както се казва, нямаше нужда. Така и така Станишев е съгласен на всичко, а и все пак е завършил при вас…
Блогът на Даниел 