В последните няколко дни се появиха много анализи и коментари, които развиват тезата, че сътрудничеството между СДС и ГЕРБ е ужасно нужно и полезно за всички. Различните статии привеждат различни доводи. С риск да засегна някои от авторите, ми се струва, че повечето са ужасно конюнктурни и изградени единствено от гледна точна на сегашния момент.
За всички е ясно, че десните партии не могат повече да се правят, че ГЕРБ не съществува и че тази партия няма потенциал. Този потенциал обаче лесно може да остане на това ниво и да не доведе ГЕРБ на власт. Сегашните отношения между СДС и ГЕРБ приличат повече на организиране на годеж от патриархалното българско общество. В този смисъл, те въобще не са на място, не са политически и не са полезни нито за СДС, нито за ГЕРБ, нито пък за хората, които имат десни настроения и се чудят за кого да гласуват.
Много хора ще се попитат защо пък ГЕРБ да не е от интерес за СДС, след като партията видимо запада електорално? Ако СДС иска да влезе някак си в следващия парламент, трябва да покаже, че съществува. Това няма да стане със „седенки” с Бойко Борисов и Станишев и псевдофилософски разговори за новия консерватизъм. Ако някой е забравил СДС е парламентарна партия. Да сте чували парламентарна инициатива на СДС? Не сте, защото работата на СДС в парламента се изчерпва с неорганизирани вотове на недоверие и спорадични питания към министри. СДС извън лидера си не е нито в медиите, нито сред гражданите. А това е работата на една партия, която иска доверието на избирателите.
А какво иска ГЕРБ от СДС? Според заявките, СДС е бъдещият партньор на Бойко Борисов в управлението. Но никой не си задава въпроса какъв партньор ще е СДС в това състояние? Ако въобще влезе в следващия парламент, партията ще има десетина депутата. СДС няма силни и разпознаваеми политически лица, които могат да станат министри, няма и група от кадри, които могат да заемат висшите постове в администрацията. Какво ще прави тогава партията във властта? Най-вероятно ще се бори за намаляване акциза на кафето (който впрочем беше отменен тази година). Ако върви по този път СДС няма да може да изпълни дори целите на ГЕРБ.
Друг е въпросът, ако Бойко Борисов иска да се възползва от синята партия и иска последен да вземе нещо от нея. Това нещо е признанието, че е десен. Това също е голяма грешка. Да речем, че никой не се интересува от това, че след тези контакти и общи действия СДС може би ще умре като партия. Все пак това не е човек, обществото ще го понесе. Какво се случва с ГЕРБ? Получава на готово признание, но пред кого? Пред 2% избиратели на СДС? Или пред своите, които така и така, това не ги интересува? Това е един от основните проблеми на Бойко Борисов. Той търси изкуствено, подарено признаване за десен. Било чрез „дедо” си, било чрез СДС или ЕНП.
Всъщност истинският десен профил на ГЕРБ не минава през срещи със СДС. Той минава през изграждането на партия, а не лидерска организация. Кметът на София може да започне да отправя смислени послания и да покаже десен мироглед. Бойко Борисов например може да спре за фамилиарничи с Първанов, защото сегашният президент е всичко онова, което всеки свободомислещ човек не харесва – доносник, който се крие зад властта си. Борисов може, освен това, да спре да говори за отваряне на престарелите блокове на АЕЦ Козлодуй, защото това е смешно и е в услуга само на руското лоби в България. Борисов може да направи и много други неща, чрез които наистина да стане лидер на дясна организация и привлече вниманието на избирателите. Срещите със СДС няма да свършат тази работа. Всеки вече може да се срещне и дори да влезе в коалиция със СДС. Справка Любен Дилов–син и Яне Янев. Едва ли Борисов иска да застане до тях.
Странните и безсмислени отношения между ГЕРБ и СДС в момента не са в интерес и на десните избиратели. Те ще доведат до смърт на една от десните партии, но няма да извадят нова дясна алтернатива на абсурдната политика на правителството. Да, могат да им покажат Бойко Борисов, но след Иван Костов и Стефан Софиянски е ясно, че дясното пространство няма нужда от лични лидерски проекти.
Всичко това не означава, че СДС и ГЕРБ трябва да се правят, че не се познават. Но тяхното познанство и добър тон не е същността на политика, както си мислят някои. Същността е на всеки ход на управлението на Станишев и коалиционното му правителство, десни партии да предлагат по-добри варианти. Правителствата в сянка, които са традиция във Великобритания, съвсем не се формират, за да може някой опозиционен депутат да се закичи с титлата „министър в сянка”. Това е, за да се покаже на избирателите, че партията може да направи много от нещата по-добре от правителството. А какво може СДС или ГЕРБ да направи по-добре от правителството?
Блогът на Даниел 