СДС мърда или поне прави опити. Използвам думата „мърда” защото това, което СДС прави, все още не прилича на координирани движения. Все още не личат ясна посока и цел.
СДС настоява за нова избирателна система. Първият проблем естествено е, че обществото и другите политически играчи трудно ще приемат промяна на такъв важен механизъм на политическата система като избирателната система, от една от малките опозиционни партии. Може да звучи неприятно за симпатизантите на СДС и ДСБ, но те вече са малки, дори незначителни партии в политическия живот. От тях почти нищо не зависи, те не са в голямата игра. След следващите избори единствената разлика между тях и партии като ССД и Новото време може би ще бъде славното им минало. Пламен Юруков е прав в нуждата от промяна на избирателната система и много от механизмите, по които се правят избори в България. Но малката партия, която на всичкото отгоре не се очаква да бъде особено силен играч в следващия парламент, трудно може да бъде чута.
Вторият проблем е, че такива предложения вече са правени. Правени са и то все от малки партии. Спомнете си единствения систематичен опит за промяна на избирателната система – престоялият избирателен кодекс на групата на Новото време, която не можа да прескочи 4% на последвалите избори през 2005 г. И естествено това беше схванато като опит за промъкване в парламента чрез смяна на правилата. Подобни подозрения има и към СДС сега. Те между другото са съвсем неуместни. Това, което предлага СДС, е силно непропорционална избирателна система, която дава предимство на големите партии. Естествено първият ефект, за който мога да си помисля аз е, че СДС не е от тях и има вероятност или да остане извън парламента, или да има по-малка парламентарна група. В този смисъл СДС и Пламен Юруков на практика работят срещу себе си.
Другият проблем на идеята е, че в нея няма конкретно предложение. Тя е витиевата и странна. Едното предложение е да се дава бонус на партията, която мине 30 или 40%. Както ме попита една жена на една конференция, ами ако 2 партии минат тази граница? Това е сам пример за неяснотите в предложението на Юруков. Често казано, въпреки че се занимавам с избирателни системи, аз не съм чувал за така формулирана избирателна система. Подозирам, че става въпрос за система, която разпределя гласовете на няколко нива и така дава предимство на партиите, които са получили повече подкрепа. Въпросът е, че една сериозна партия не би оставила идеите на интерпретацията на другите. Предложението е неясно и затова няма големи противници. И естествено Бойко Борисов и Станишев са винаги готови да го подкрепят за около 40 минути при среща с Юруков. И нищо повече.
Има, естествено и нещо друго. Ако погледнем какво излиза от СДС през последните месеци, това е една от малкото идеи на партията, ако не броим увлечението на Юруков по новият консерватизъм. Едва ли обаче тези идеи са от първичен интерес за гражданите, колкото и те да са в основата на доброто управление. С други думи, новият консерватизъм и избирателната система с преференциални листи няма да върнат СДС в първата писта. СДС трябва да предложи реална, опозиционна, смислена алтернатива на управлението. При странните политики на това правителство всяка опозиционна партия би имала много възможности. Ако не прави това, каквато и избирателна система да предложи, СДС трудно ще влезе в следващия парламент. А дори и да влезе, партията няма да има никаква тежест и отново ще играе ролята на безгласна опозиция в сянката на партии като АТАКА.
Блогът на Даниел 