Става все по-трудно да бъдеш десен избирател

22.08.2007

Ако това да бъдеш десен означава да симпатизираш на някоя дясна партия и да гласуваш за нея и нейните кандидати на парламентарни, местни и други избори, то тогава в България става все по-трудно да си десен.

Десните партии правят всичко възможно да объркат хората, които искат да намерят представител в тяхно лице. На тези избори те вероятно са завладени от страха да не се повтори шамарът от изборите за европейки парламент. Иначе трудно може да се намери смислено обяснение на въпроса защо копират чужди изборни тактики и се присламчват към нетипични кандидати, които до вчера са критикували. Тава, което десните партии всъщност правят, е да изтрият последните маркери, по които малкото им привърженици ги разпознават. Естествено е вярно, че десният фланг на българската политика се нуждае от нови и свежи идеи, които да привлекат избирателите. Проблемът е, че с простото изоставане на старите маркери, не се изграждат нови. Напротив, създава се впечатлението за безпринципност, безидейност и паника. А именно това отблъсква избирателите най-много.

В последните няколко седмици СДС с огромна лекота и бързина реши да се раздели с две от характерните си тези. Партията е в опозиция и е нормално една от темите й да е вързана с критика към ДПС като най-открито корумпираната партия в България. С идеята да се подкрепи кандидата на ДПС не къде да е, а в Кърджали, СДС е на път да се откаже от възможността да критикува модела на политически и икономически връзки на Доган. По какво СДС ще се различава от БСП и НДСВ? Партиите от коалицията са в особеното положение да виждат безобразията на хора от ДПС, но охотно да се възползват от електоралния й потенциал. Същото иска да направи и СДС. Синята партия дори и да подкрепи печелившия кандидат Хасан Азис няма да спечели, просто ще усети мириса на шампанско от победата. Колкото и това да липсва на партията в последните години, загубата на различимост и принципност ще много по-голяма от евентуалните печалби.

СДС е на път да изостави и още една от емблематичните за българската десница тези – политиката без ДС и ченгета. СДС – Русе реши, че може да преглътне кандидата за кмет на ГЕРБ заедно с неговото минало от ДС. Цената както винаги не е много висока – няколко места в листата за общински съветници на ГЕРБ. Дори и да ги получи, с този си ход организацията на практика прати СДС редом до Първанов, БСП и Бойко Борисов. Само те не се трогват да отидат на избори с кандидати и досиета от ДС.

В подобен стил Демократическата партия също изоставя един от принципите на десницата. ДП, вероятно под въздействието на ДСБ, предлага баскетболния треньор Тити Папазов за кмет на София. Тази кандидатура тип „Йордан Лечков” е обратно на всичко, което десните партии говореха за Бойко Борисов. Трябва човек с опит, който да знае какво е община, не стига само да е популярен, беше тяхната теза. Това звучеше логично и много дясно. Сега се залага на атрактивния тип кандидат, който обаче сигурно е влизал в общината само като гост на кмета. По какво се различава Тити от основния си опонент Бойко Борисов? Той със сигурност е по-хрисим и човечен. Това обаче едва ли е достатъчно. С подобна кандидатура десните партии губят възможността да говорят една от най-десните тези, че в политиката трябва да се избира не този който е най-атрактивен, а този, който е най-компетентен. Тити е симпатичен, но уви – като експертен потенциал да управлява общината с Бойко Борисов са почти близнаци.

Така всъщност десните партии затриват последните черти от своята политическа физиономия. Другият проблем е, че като приемат странни принципи, те предават и последните си много верни избиратели. Как може избирателят да гласува за десните партии, когато те започват да се държат като опонентите си? Как да гласуват за тях, когато те са толкова устремени към победа, че чак загубват образа си и вече гражданите не могат да привидят в тях дори гласуване „за по-малкото зло”?