Ключови фигури от социалистическата партия, както и някои външни анализатори обявиха, че БСП е загубила гласове и влияние сред масите заради десните икономически мерки на правителството. Притисната от две либерални партии, социално чувствителната иначе столетница, нямала възможност да направи това, което иска. Идеята на този тип изказвания от ляво е ясна – вие, които искате дясно управление – имате го. И всъщност грозното лице на реалността в България е истинският образ на десните идеи.
Това обяснение на ситуацията в БСП и в България обаче е силно недостоверно. От една страна социалистическата партия показа съвсем очакван електорален потенциал. Гласовете за БСП сега са дори малко повече от доверието, което партията получи на изборите за евродепутати по-рано тази година. И тезата, че БСП страда от десните мерки, които прилага, не може да обясни състоянието на партията. Тя е по-скоро оправдание за това, което всички виждат или чувстват – в управлението на България цари хаос.
От друга страна един кратък анализ на основните аргументи на тезата за одесняването на БСП може да даде ясен отговор на въпроса: дясна ли е политиката на БСП.
Най-много упреци от ляво за промяна на посоката БСП събра по данъчната си политика и най-вече решението за въвеждане на плосък данък от 10%. Той предизвика толкова много дискусии, че почти загуби значение. Загуби значение, защото от един похват, който наистина се използва в десните политики, този тип данък се превърна в цел на управлението и коалицията. Един инструмент обаче не може да замести идеята. Плоският данък влиза в употреба, когато едно управление е усетило, че събира повече пари от колкото трябва. Същевременно то трябва да е убедено, че тези пари, ако останат в гражданите, това ще е по-добре за икономиката и състоянието на хората. Така поставена, идея е наистина дясно центристка. Дали обаче зад прилагането от БСП на плоския данък се крие такъв резултат?
В проекта за републиканския бюджет за следващата година се предвижда същото ниво на преразпределение на БВП от държавата както през тази. Анализите на икономисти дори предвиждат, че в края на 2008 г. този индикатор ще е с няколко процента по-висок и ще достигне 43-44%. Това в никакъв случай не е резултат на една дясна политика, защото в хазната ще влиза дори по-голяма част от нашите пари. Така че използването на знакови за десния икономически модел инструменти, всъщност не е гаранция за същите резултати. Това, че някак си прилагаш плосък данък, не води автоматично до осъществяване на идеята, която стои зад него.
Правителството с основен партньор БСП направи две неща, с които обезсмисли въвеждането на плосък данък. Първо, то премахна данъчните облекчения и необлагаемия минимум. Освен това очакването, че оставените повече пари в населението и най-вече в бизнеса ще се завъртят, се базира на идеята, че държавата подпомага дейността и инициативата на хората. В този смисъл вторият проблем, който правителството сътвори е, че през тази година то почти стопира процеса на реформи в администрацията и не направи живота ни по-лесен. Така че очакването, че ние ще произведем повече блага с парите си, е трудно осъществимо.
Като трети символ на дясна и либерална политика коалицията реши да заложи в бюджета и намаляване на администрацията за 2008 г. Проблемът е, че ако съкратиш 13% от една администрация, която работи лошо, без да я промениш, тя със сигурност ще продължи да работи зле. Тук отново имаме заместване на една идея с нейния инструмент. Идеята се казва действаща и оптимизирана администрация. Ако функциите и начинът на работа в една организация се запазят, няма шанс 13% по-малко хора да вършат по-добра работа. Правителството обаче не посмя да промени нищо и в тази област. Затова и подобна употреба на този иначе десен инструмент е един пример, че правителството начело с БСП просто имитира някакви мерки, без да ги прилага в техния смисъл.
Основна критика и едва ли не доказателство да одесняването на социалистите беше нежеланието на правителството да отпусне повече пари за образованието. Всъщност, е много спорно доколко е дясна идеята, че българското образование не се нуждае от средства. Проблемът на правителството, водено от БСП, обаче е в това, не че не дава, а че се съгласи да налее пари в нещо, което преди това нямаше сили да промени. Образованието има нужда от много повече средства, но в този му модел – лошо качество, много демотивирани учители и пълна каша с части уроци и матури, всеки лев просто потъва. От друга страна, с идеята си да спести пари, правителството за пореден път изпусна шанса да убеди учителите, че реформите в образованието не са срещу тях. Ако някой има смелостта да ги направи, те ще са от полза за всички. Този кабинет явно няма този кураж и предпочете да запази социалистическия принцип, че всеки, без значение дали е по-добър или по-лош в работата си, ще получава еднакво малко.
Подобно е и положението във висшето образование. Самият премиер отиде при ректорите и им обеща повече пари и възможност за платено обучение. За съжаление отново чисто по социалистически, той не ги попита за какво отиват парите им и кога ще се реформират, за да станат конкурентноспособни. Станишев и правителството предпочетоха да обещаят светло бъдеще и запазване на топлите места на една неприятна администрация и на много преподаватели, които живеят във времето от преди 20-30 години. Както и учителите, те получиха пари, които ще им стигат само да се закрепят и тази година малко над границата на бедността в България.
След последните си изказвания един от министрите на БСП – Масларова може би вече изглежда като най-десния социален министър в историята на страната. Тя обясни на всички, че ще даде, колкото има, а то няма много. Тази стиснатост, която изглежда като дясна свръх отчетност ни кара да си зададем въпроса: а защо тогава ни вземате 44 % от всичко, което спечелим? Отговорите започнаха да идват пак от чужбина и от Би Би Си. Те ни показаха, че въпросът не е само за пари. Проблемът е в модела на социална политика в България. Ако той не се промени, децата като тези в Могилино ще гаснат бавно и мъчително, скрити от нашите погледи. Авторите на филма от Би Би Си просто казаха, че липсата на пари е само оправдание, зад което стои нехайство и некомпетентност. Те предложиха помощ на място, но експертите, които дойдоха не бяха допуснати до дома. Това със сигурност не е дясно, но не и ляво. Този тип мислене, особено в сектор като социалните грижи е просто неморално и бездушно.
Като се имат предвид тези няколко примера е съвсем ясно, че политиката на БСП и правителството не просто не е дясна. Големият проблем, е че тя не и лява. Опитът да се представят за десни някои мерки в управлението е оправдание за две от слабостите на коалицията. Първата е, че очевидно, въпреки голямото мнозинство, което има, правителството няма сили и смелост да извърши нужните реформи в страната. Втората слабост е, липсата на елементарна последователност в политиките, които приема и налага. За съжаление, това ежедневно оставя своите белези върху България – стачкуващи и излъгани учители, мизерстващи социално слаби, крехка средна класа.