Рестартиране на политиката

Разпадът в политическата система на България е лесно забележим и доста дълбок. Управляващата коалиция е безсилна. Очевидно е, че тя не може да проведе каквато и да било политика в който и да било сектор. За реформите, от които България има нужда, и дума не може да става. За тях трябва експертно знание и желание за промяна.

На фона на „интелектуално болния човек” в управлението не е нужно да се появи някой особено силен, за да го замени. Реалността обаче показва, че видимата опозиция СДС, ДСБ и ГЕРБ на практика страда от същите проблеми, от които и управляващите. Тя не показва по никакъв начин, че знае какво трябва да се направи. А когато демократичният път на развитие на една държава е малко или много решен, политическото състезание се свежда до показване на компетентност.

Какви могат да бъдат причините за този разпад и безидейност в цялата политическа система на България? И по-важното – какво може да се промени, за да очакваме след време промяна на положението и появата на алтернатива на този модел?

Причините са свързани с вида и функционирането на партиите, които искат да управляват. Един поглед върху тези, които са в управлението, и тези в опозиция, доказва тезата, че не само политическият им резултат е сходен, но и че са оформени по почти един и същи начин. В този смисъл всякакви идеи за политическа алтернатива трябва да започнат с ясна представа какво трябва да се промени в политическите партии, за да престанат да бъдат „болните хора на обществото”.

Смислената алтернатива на това, което имаме в момента може да се появи само ако се промени типът връзка на партиите с избирателя. За съжаление всички български партии с изключение на БСП се изграждат и привличат симпатизанти, разчитайки на „харизмата” на лидера си. Това се отнася както за управляващите НДСВ и ДПС, така и за опозиционните ДСБ и ГЕРБ, които в крайна сметка си останаха типично лидерски. Новата политика в България не може да дойде от такъв вид връзка с избирателите, защото тя разчита на енигми, на външен вид и на харизма. По този начин от политиката почти се изолират двата основни елемента за нея – ценностите и идеите.

Партия, която лишава себе си и симпатизантите си от тези неща, може и да печели избори, но не може да управлява. Тя е спечелила гласове с лидера си и неговата харизма, но в условията на демокрация, за да управляваш смислено, се изисква много повече от един човек с добър имидж. Идеите и ценностите създават принципите на управление. На прост език това означава какво правиш не само с досиетата на ДС, но и как разпределяш бюджета си – дали пращаш пенсионерите на море или строиш магистрали. По този начин партиите стават разпознаваеми и предсказуеми както за избирателите си, така и за възможните си коалиционни партньори.

Силното политическо лидерство, от друга страна, има място в партиите, но не трябва да се изразява в това да бъдеш единственият и непогрешимият в цялата организация. Политическите партии имат нужда от силни лидери, които да променят вече зададения модел на отношение между тях и избирателите. Проблемът е, че всички те ходят след своя електорат, а не го водят. Българските партии просто слушат какво „искат хората ” и веднага са готови не просто да го повторят, а да го обещаят, и то в големи размери. Това ражда политически недомислици като обещание, идващо от дясна партия, което предвижда специален закон за отнемане имуществото на бившия монарх, и всякакви други популистки концепции, които се раждат постоянно в политическото пространство. Партиите както от опозицията, така и от управлението са готови да следват сляпо най-гръмогласните настроения на обществото и така попадат в капана на лесните, но неприложими решения. Освен всичко останало, не е маловажно да се промени и начинът на финансиране на партиите. Настоящият модел тласка политическите организации към търсене на пари под масата. Той изисква от тях да имат огромен финансов ресурс, който няма как да е чист. А тези пари винаги ще трябва да се заработят или изплатят. И понеже партиите няма как да ги спечелят, те ги връщат под формата на услужливи политически решения. Липсата на политическо в момента отчасти се дължи точно на тази мръсна игра на политици и партии от всякакъв калибър със съмнителни финансови източници. За да има някакви реформи и дори само опити за промяна, партиите трябва да са свободни от този натиск. В обратния случай на всички избори ние, гражданите, ще избираме просто партията, която ще извърши корпоративните услуги в управлението.

Модели за по-добро финансиране на партиите има много. Един от възможните варианти е британският, в който партиите не заплащат почти нищо от изявите си по време на избори, защото се смята, че обществото има право да се запознае с тезите и предложенията им. Предложеният през лятото от Първанов модел ограничава притока на чисти и декларирани пари, а не нуждата на партиите от космически финанси. Колкото и пари да налива държавата в партиите, те никога няма да стигнат, ако не се създаде друг регламент за медиите по време на избори. Опасността за партиите у нас е те да бъдат превърнати в прости приносители на държавната си субсидия към полукриминалните собственици на вестници и телевизии в България.

Истинската функция на партиите е да задават посоката на идейно движение на своите избиратели. Политическата алтернатива на настоящото статукво трябва да прави точно това – да води и да обяснява на гражданите. Системата има крещяща нужда от хора с твърдостта на Аденауер или Чърчил, които не залъгваха, че светлото бъдеще чука на вратата. Нужни са хора, които имат смелостта и доверието на гражданите на основата на идеите си, които са готови да обещаят нещо подобно на „кръв, пот и сълзи” като Чърчил след Втората световна Война. Само такъв тип задаване на тези, подплатени с ценности, може първо да изведе партиите от папагалското им положение, а по-късно да създаде и смислено управление.

Българската политика се нуждае от реформи и те рано или късно ще се случат. В интерес на нас, гражданите, е това рестартиране на системата да се случи по-рано, целенасочено и съзнателно. Целта е нов модел, съвсем различен от настоящия, който включва граждански отговорен политически субект и си поставя за цел не да премине бариерата за влизане в парламента, а да спечели доверието на мнозинството от избирателите.

Пражката декларация

БСП за пореден път показа, че реформирането й е просто пожелание за някои кръгове вътре и извън нея. По неясни причини социалистическата партия отказа да подкрепи Пражката декларация за европейската съвест и комунизма. Ангел Грънчаров апелира за обществен натиск към президента, премиера, кмета на София и главния прокурор да подпишат тази декларация.

На пръв поглед тази група изглежда малко странно, имайки предвид, че Народното събрание макар и с цената на бламирането на БСП, успя да гласува поне част от нея (не прие адължения за обявяване на 23 август за ден на възпоменание на жертвите на нацизма и комунизма и за коригиране на учебниците по история). Всъщност ние всички очакваме не тези институции, а хората, които по накакъв начин се озоваха там, да подпишат една подобна декларация. Искаме това, защото почти 20 години след рухването на тоталитарния режим в България, голямя част от българското общество се съмнява, че БСП и нейните възлови функционери са приели демокрацията като основна ценност. В този смисъл аз бих посикал не президента, премиера и другите институции да подпишат тази декларация. За доборото на партията БСП и групата социалисти, които искат да я превърнат в нормална умерена лява партия, е хората Георги Първанов, Сергей Станишев, Георги Пирински и Борис Велчев да подкрепят декларацията. И ако не я подпишат би било интересно да ни кажат защо. За някои други като Бойко Борисов вече знаем че харесва Сталин като личност. Но ние, гражданите бихме искали да знаем, че всички те не симпатизират на политката му, че осъждат инструментариума на Хитлер и никога не биха го използвали.

Да, наистина е странно, че 20 години след рухването на тоталитарната държава отоново си говорим на тази тема, но това е по-скоро проблем на тези господа, които не могат да ни убедят, че притежават тези ценности. А ние сме убедени, че секи нормален политик трябва да ги притежава.

Да не убиваме и бащата на Мануела

Дали бащата на Мануела играе на ротативки с парите, събрани от жалките ни смс-и? Да, най-вероятно той прави точно това. И не само. Убеден съм, че Красимир Горсов използва тези пари, за да си купува всеки ден мизерна храна и най-вероятно големи количества алкохол, за да си плаща малката квартира в София. През това време той се надява, че кошмарът на живота му най-после ще свърши.

Вместо да опитва да съди този човек, българското общество не трябва да забравя какво преобърна живота му – един самозабравил се пиян световен шампион с подарен като благодарност от България огромен джип почти уби дъщеря му. И така Горсов вече една година чака нещо да се случи, за да може да се побере в кожата си и в мъката си.

Естествено, че българското общество не дължи издръжка и пари на Красимир Горсов. Ние и България като държава обаче му дължахме нещо повече – справедливост и ясна оценка за човека, който съсипа живота на неговото семейство. И понеже не можахме да му дадем това, се скрихме зад поредната жалка кампания за набиране на средства. Мизерен и абсолютно недостатъчен опит да си купим обществени индулгенции.

Сега една телевизия, която вече се специализира в странни кампании по предаване на подкупи и политически ПР иска да разбие дори тази заблуда. Същата тази телевизия, която не се посвени да направи (отново) кампания, за да опита да изчисти името на самозабравилия се шампион, който причини това нещастие. Дали хората от тази телевизия са наясно какво са направили с поредния си опит да размахат пръст и да четат морал? Дали някой от тях си е дал сметка какво би направил, ако беше на мястото на Горсов? Дали са се запитали какво е една година да чакаш и да гледаш абсолютно безпомощно как детето ти умира, а виновният се показва по телевизията? Те едва ли са се замисляли, че на това място всеки би посегнал към далеч по-големи прегрешения. Съмнително е, че някой от тази телевизия се е замислил и за евентуалните последици. Интересно е какво биха направили тези морални стожери на българското общество, които ни размахват пръст единствено от позицията си на високия рейтинг, дали ще се почувстват виновни и как ще изкупят греха си към Мануела и баща й, ако утре благодарение на този репортаж спонсорът, който плаща лечението й в Израел, спре да дава всеки ден по 1000 долара и Мануела просто изгасне? Защо тези хора казаха половината истина и не обясниха, че всъщност индулгенциите за заглушаване на закърнялата съвест на българското общество не стигат, за да се плаща лечението на Мануела и това е поето само от един човек?

И като ужасен от това, което се случва гражданин, аз искам да знам кой е взел решението най-рейтиговата българска телевизия да опита да добави някой друг процент на гърба на съсипания живот и психика на една случайна жертва. Горсов освен това не е просто жертва на обстоятелствата. Целият случай с Мануела и световния шампион е къс разказ за липсата базови ценности в българското общество. Идиотското е, че вместо обществото да се замисли за това, негови псевдо-представители, поели мегафона на високия рейтинг и влияние прехвърлят вината отново на жертвата. А подмяната на жертвата с нейния палач е морално престъпление. И понеже аз не искам да стана част от него и от психическата и емоционална, а не дай боже и физическа разруха на Мануела и нейния баща, ви призовавам да не го съдите, а да го подкрепите.

Промени ли се БСП?

Едно от най-хубавите неща, които можеха да се случат на демокрацията и на демократично мислещите хора в България, беше това БСП да се промени. Да престане да бъде комунистическа, да бъде модерната лява партия. Много пъти в последните десетина години много хора са си представяли, че БСП е вече извървяла своя път и се е превърнала в нормална, умерена партия. Дали това е наистина така може ясно да се види от снимките, които няколко информационни агенции разпространиха от прясно завършилия събор на Бузлуджа.

Последната разпаднала се империя – СССР е все още в сърцата на българските социалисти.

Левите партии в Европа се оказаха по-прозорливи от другите и първи вкараха „зелените” проблеми в програмите си. Един от тях е закриването или поне ограничаването на атомната енергетика. В България отдавна знаем, че не сме случили и на лява партия. БСП изостава от левите си събратя и иска да строи нови АЕЦ.

Към Ленин отдавна има леко съмнение в Европа, дори и сред левите. Той и Маркс се четат само като философи. В средите на БСП той явно е все още пример за подражание.

Е, за разлика от Ленин, в нормалния свят Сталин е просто приравнен към Хитлер и с това разговорът за него приключва. В много страни подобна тениска би се смятала за престъпление. Тук в България и в БСП не само че не е престъпление да почиташ Сталин, а е признак за убедено левичарство. Жалко… Най-вероятно тук илюзията, че БСП е една друга партия, умира.

Един много объркан, но ужасно опасен Социален

Понякога е трудно да имаш ясна и достойна позиция, особено когато си свикнал да се водиш по възгласите на масата и да даваш лесни, но невъзможни за изпълнение отговори. В подобна ситуация изпадна бившият председател на БСП и доносник на службите, които убиха Георги Марков, наречени Държавна сигурност. Да това е онзи същият, който излъга пенсионерите, че ще бъде социален президент, а правителството създадено от него трупа излишъци, освобождава хазарта и тъмния едър бизнес от високи данъци, и държи старците в дълбока мизерия. Г-н Социалният – Георги Първанов.

Та вчера, както обикновено не особено подготвен, Социалният заяви, че полицията трябвало да покаже зъби, липсвало й агресивност. В съшия момент няколко медии дръзнаха да публикуват една малка дописка, че България като държава е отново осъдена в съда по човешки права в Страсбург. Незнаен български фотограф осъдил всички нас чрез нашите данъци да му платим, че преди 10-ина година полицаите го унижавали и били без той наистина да е извършил престъпление. С други думи полицията е показала зъби.

Социалният не знае, че полицията в България без да чака някой да я подкани да бъде агресивна, прави точно такива неща. Социалният съвсем очаквано живее в други времена, когато полицията – милицията беше „биещото сърце на партията”. Без значение на коя, просто биещо. Сега не е така. Сега полицията е нещо като якия олигофрен на квартала, който понеже не може да мисли и разсъждава, просто иска да бие.

Полицията в България показва зъби, г-н Социален. Тя ги показва на тези, които протестират, тя ги показва ежедневно на журналисти, на всички нормални граждани или на някой ужасно провинил се тийнейджър с една цигара марихуана. Тя не ги показва на престъпниците, защото те могат да бият по-добре. То и в боя си има някакво можене. Полицията не може да покаже зъби на похитителите на Бончеви, защото те са малко по-умни от един квартален олигофрен. Проблемът е, че явно Социалният не знае, че в 21-и век полицията вече не трябва да показва зъби, а да мисли. Защото иначе всички виждаме какво става – от Страсбург присъждат обезщетения, квартални играчи крадат патрулки, а всеки гражданин се чувства застрашен.

Социалният обаче не просто не е в час. Той играе много опасна за обществото роля. Ролята на извратения настойник на нашия квартален идиот, който само го насъсква и му обяснява, че може да замести интелектуалната си безпомощност с повече бой и кръв. Резултатът е не просто обезщетения от Страсбург, резултатът е безсилни, но както иска Социалния агресивни полицаи на всяко кръстовище, които искат да покажат зъби на теб и на мен. Със светлата заръка на Социалния, който случайно стана президент на държавата, българското общество ще се страхува повече, а редът ще се изразява в показването на агресия от някой дебел полицай и нарушаването на елементарните ни права. А през това време малко по-хитрите престъпници понеже са малко по-добре организирани от група квартални идиоти и бият малко по-добре, ще правят каквото си поискат. И естествено както един бивш полицай скоро констатира – ще се подиграват на полицията.